blogosfera.az-jenata.bg

Все още съм жива…

2010-07-31T20:23:51+00:00

Запилях се и количеството имейли, лични съобщения и подръчквания през разните социални мрежи станаха прекалено много, за да продължа да ги игнорирам. Покрих се, да, защото се разправям с прекалено много глупости. 1. Университетът ми реши да ми докаже, че може да правят същите мизерии, които и СУ, но в мащаб. Освен на мен, на [...]

Ксавиер и Ашли – забавни гифчета

2010-07-31T19:17:39+00:00

Вампири, вампири…иди ги разбери ;) Source Filed under: Гифове и слайдове, Twifanzone новини

винаги да казваме Благодаря.

2010-07-31T18:56:45+00:00

Laura Trice, a по-правилно е да се каже доктор Лаура, е терапевт и коуч. създател на терапевтична програма, наречена Писане за възстановяване. и основател на Laura's Wholesome Junk Food, цяла една компания занимаваща се с приготвянето на здравословни бисквитки и сладки.

нямаше да седна да се вълнувам какво е направила Лаура. ако не бях попаднала на 3 минутно нейно видео. в което тя говори за силата на Благодаря. и препоръчва винаги да казваме Благодаря.

всъщност видеото е от TED. на български се произнася точно като матраците ТЕД. а иначе идва от съкращението на Technology Education and Design или Образование и дизайн в технологиите. и става дума за поредица от конференции под мотото (идеи, ценни за разпространяване). и те са точно такива.

Laura Trice ни препоръчва винаги да казваме Благодаря. лекцията й има и субтитри на български, които само чакат да бъдат избрани от менюто под видеото.

Здравейте. Тук съм за да говоря за важността на възхвалата, уважението и благодарността, и специфичното и истинското в това да ги притежаваш.

Това, което ме заинтересува в тази насока беше, че когато растях, забелязвах и това беше до преди няколко години, че когато исках да благодаря на някого, исках да ги похваля, исках да приема похвалите им към мен, и просто се спирах. И се запитах, защо? Чувствах се срамежлива, чувствах се притеснена. И тогава изникна въпросът, Аз ли съм единствената, която прави така? И така, реших да разследвам.

Имам щастието да работя във възстановителен център, и виждам хора, които се изправят лице в лице с живота и смъртта с пристрастяването. И понякога се свежда до простата истина, че ядрото на раната им е, че баща им е починал, без да им е казвал, че се гордее с тях. Но после чуват от всичките си роднини и близки, че баща им е казвал на всички, колко се е гордял, но никога не е казвал това на сина си. Това е, защото той не е знаел, че синът му е имал нужда да го чуе.

Та въпросът ми е, защо не търсим нещата от които имаме нужда? Познавам господин, женен от 25 години, който би искал да чуе жена си да казва, (Благодаря ти, че изкарваш хляба и затова мога да остана вкъщи при децата), но никога няма да попита. Познавам жена, която е добра в това. Веднъж седмично, тя казва на мъжа си (Наистина бих искала да ми благодариш за всички неща, които правя в къщата и за децата). А той отговаря (О, това е прекрасно, прекрасно). Благодарността трябва да е откровена, но тя поема отговорността за нея. Една приятелка, Ейприл, която имам от детската градина, тя благодари на децата си за вършенето на домакинската работа. Тя казва (Защо да не им благодаря, въпреки че това са техни задължения).

Та въпросът е, защо аз спирах това? Защо други хора го спират? Как мога да кажа (Искам пържолата си средно изпечена), (Имам нужда от обувки 37 номер), но не мога да кажа, (Би ли ми благодарил). И с това, че показвам недостатъците си, аз ви казвам, че съм неуверена. Казвам ви го, когато се нуждая от помощ. Третирам ви, моят близък кръг от хора, като че вие сте врагът. Защото какво можете да направите с тази информация? Вие можете да ме пренебрегнете. Можете да злоупотребите с това. Или можете да посрещнете моите нужди.

Занесох велосипеда си в магазина -- обичам това -- същия велосипед, и те направиха нещо наречено (центриране) или (вярване) на колелата. Човекът каза : Когато 'центрираш' (си верен на) колелата си, това ще направи велосипеда много по-добър. Взех велосипеда обратно, и всички малки отклонения бяха премахнати от същите колела, които имах от две и половина години, и велосипеда сега е като нов. Ще ви отправя предизвикателство. Искам да бъдете верни на колелата си. Бъдете честни относно похвалата, която имате нужда да чуете. Какво имате нужда да чуете? Приберете се вкъщи при жена си, и я попитайте от какво има нужда? Приберете се вкъщи при съпруга си, от какво се нуждае той? Приберете се вкъщи, задайте тези въпроси и помогнете на хората около вас.

И това е лесно. И защо трябва да ни е грижа за това? Говорим за световен мир. Как може да има световен мир с различни култури, различни езици? Мисля, че това започва семейство по семейство, под един покрив. Нека да го направим направо в нашия двор. И искам да благодаря на всички вас в публиката за това, че сте чудесни съпрузи, чудесни майки, приятели, дъщери и синове. И може би никой не ви го е казвал, но вие сте свършили една наистина, наистина добра работа. И благодаря за това, че сте тук, че сте дошли и че променяте света с вашите идеи.

Благодаря. (и аплодисменти)

правейки малки неща днес ще ни помогне да правим големи неща в бъдеще. Laura Trice

Измислици

2010-07-31T18:18:00+00:00

Сред измислиците от последния петък:
Планетата на училищните гумички, където е много опасно да попаднеш, защото може да те вземат и грешка и да те изтрият.
Единственият начин е да си носиш моливче и постоянно да се дорисуваш.

След като се справиха твърде бързо с комбинаториката, децата измисляха разбъркани животни като тези на Джак Прелутски (отново благодарности на Зоя за книгата!)

Сред измислените от децата бяха страшният скорфиол (между скорпион и карфиол), змиорковът (от змиорка и морков) и кърмонът (копае тунели като къртица, но когато врагът го настигне, го пръска в очите с лимонов сок). Имаше и коткруша, между котка и круша.
Единственото разногласие е какво да правим с измислените неща. Децата се отнасят с абсолютно недоверие към идеята да ги запишат и превърнат в приказка. Далеч повече им допада да ги разиграят веднага на двора; така разбирам, че коткрушата се отбранява, като се самоизяжда и в последния момент плюе семка, за да поникне наново.

Следващия петък ще се занимаваме с "озвучаване" на комикси, на които по неведоми пътища е изчезнал звукът :)

Свински пържолки

2010-07-31T18:10:03+00:00

Малко нетипично да сготвя със свински месо, но и това се случва. Рецептата ми я каза една приятелка. Какво ви е необходимо:

свински котлети или свински пържоли 4бр
сол
черен пипер
две големи глави лук
около 500 грама сурови печурки
…

…станах да пикая и урината ми беше кървава

2010-07-31T13:03:20+00:00

Разбрах, че съм влюбен в Маеве един ден през юли, когато на сутринта станах да пикая и урината ми беше кървава. Здравата се уплаших и веднага се обадих на Лина –тя беше оставила бележка, подпъхната под възглавницата ми, че заминава при родителите си за уикенда и взима децата със себе си.

- Болен съм от рак.

- Глупости, Мике, болен си в главата.

- Пикая кръв.

- Иди на лекар. Аз какво мога да ти кажа!

- Кога ще се приберете?

- За бога, Мике, та ние току що пристигнахме. Не съм карала 105 километра, само за да се върна веднага и да те лекувам с целувки.

- А може би трябва – промърморих и затворих.

Само след минути дойде и първата остра болка в кръста. Почти ме подкоси, хванах се за бар-плота и престанах за дишам за няколко секунди.

- Мамка му, мамка му.

Пак ми се припика, този път излязоха само няколко капки, но пареше ужасно. Аналгин, аналгин, къде държеше аналгина Лина, мамка й на Лина, трябва ми аналгин, веднага, иначе ще пукна. Oтварях шкафове и чекмеджета, разхвърлях навсякъде коктейлни бъркалки, салфетки, кламери, шивашки метри, разноцветни макари, никотинови лепенки. Но така и не намерих аналгина. Довлачих се до неоправеното легло и се тръшнах в него. Стисках очи и си представях, че съм 12 и майка ми е купила сив костюм, който трябва да облека за някакъв училищен концерт. Аз се разревавам, понеже приличам на глупак и съм сто процента сигурен, че другите ще ми се подиграват. „Никой няма да ти се подиграва, казва майка с внушителен тон на психиатър, понеже ще си изсвириш пиесата перфектно и всички ще ти ръкопляскат.” Аз настоявам, че нищо не мога да изсвиря, след като съм облечен „толкова грозно”, но с майка ми на глава не може да се излезе и накарая ме натикват в зеления, стар очукан опел, както съм си с костюма и подутото от рев лице. В програмата на концерта съм четвърти, идва моят ред, излизам на сцената, сядам на твърдата табуретка зад пианото и забравям по средата сравнително лесната пиеска на Карл Черни. Хората въпреки това окуражително ми ръкопляскат. Повече никога не пипвам пиано.

От спомена за сивия костюм и концертния ми провал кръстът ме заболява още повече и се свивам като ембрион върху мокрите от пот чаршафи.

Към обяд болката не е преминала, драйфа ми се страшно и сериозно искам да умра. Докопвам мобилния телефон и набирам номера на Маеве.

Тя пристига след няма и 15 минути; казва, че хлапето й тая сутрин също е било много зле и даже са викали линейка; почвам да хленча, правя се на самоотвержен - моля я да си тръгне, не е необходимо да е добрата самарянка по 24 часа на ден и прочее. Тя обаче не ми обръща внимание, завива ме, стопля грейката, която намира незнайно къде (аз даже не знам, че сме имали грейка!) и я слага на кръста ми. После ми дава и аналгин (алилуя!), който преглъщам с три големи гълтока коняк. Заспивам изтощен някъде в късния следобед, като последното нещо, което помня преди да изключа, е хладната ръка на Маеве върху бузата ми.

Маеве, Маеве, Маеве.

Дългоушко

2010-07-31T09:28:00+00:00

Веднъж Заекът видя голям сочен морков, лежащ до гъст храсталак. Въображението му моментално дорисува вероломни, стаени в засада хищници. Той се обърна и благославяйки собствената си предпазливост, благополучно се отдалечи.

Поука: Ако имаш дълги уши, не е задължително да си магаре. Може би си просто заек.

Корабокрушението на Св. Павел

2010-07-31T08:54:11+00:00

Днес си прехвърлях снимките от телефона и открих тази от Малта, от катедралата „Корабокрушението на Св. Павел“ във Валета. Беше ми интересно да науча, че корабът на Свети Павел е претърпял крушение на малтийските брегове, но още по-интересен е пода на църквата. Мисля, че отдолу са погребани рицари-хоспиталиери, като над всеки гроб има изключително странни [...]

Искам в хладилника!!!

2010-07-31T08:50:35+00:00

От малка си мечтех да имам магнити за хладилника и да мога да си го украся, така че да се знае отдалече, че това си е моят хладилник. Днес, ще ви покажа как изглежда моят хладилник, и много ще се радвам ако и вие споделите снимки от вашия. Нещата по хладилника говорят толкова много за [...]

И ний сме дали нещо на света

2010-07-31T07:54:52+00:00

Ето Барак Обама се прави на Бойко Борисов, оправдавайки забавения разтеж на американската икономика… с лошата европейска такава.

Моят връх

2010-07-31T04:30:00+00:00

Този връх и днес ще го изкачвам. Вчера там някъде белязах със черта. Премина ли я дори да съм провлачена от умора, ще си изхвърля чувалите с потта.
И сила нямам да говоря. Защо ми е да гледам все натам и да се боря. Все има камъни пръст, събрани от някаква си мъст. Чистя и събирам на камари, но някой пак ми хвърля където си завари.
Аз изглаждам раздраните си колене и изправям свитите си рамене. Вдигам поглед там нагоре, виждам нещо в обзора. Дали е претеглено от вчера и аз когато стигна нависокото, каквото търся ще намеря.
Но пак се мръква за поредното завиране и се връщам за малко в моето си спиране. Така чертите се увеличават и сякаш върха се отдалечава. Или аз си мислех че е имало такъв. Да проверя живеца който ме повдига, дали е свързан с верига. Но той е там. Затова и до днес си търся своя връх. Къде е, все още не знам. Продължавам да изкачвам дори с някои изменения. Живеца вътре не остарява, и не търпи отрицателни попълнения.
И там ще стигна, дори да е измислен и намечтан. Без да мигна ще го напиша този връх тъй голям... . И после с оня поглед на моя блян, от който всеки мой сън е все пиян!

Въпрос с кафето

2010-07-31T03:57:00+00:00

При изследване на телевизионния мониторинг в САЩ откриват любопитна връзка. Оказва се, че по време на рекламните паузи рязко се увеличава натоварването на една от градските комуникационни мрежи.

На коя?

Той, Гугъла - ГОЛЯМ ЧОВЕК! Ама се прави на интересен
Питам го: "К'о т'ва ОРСУЛАД?", а той: НЕ ЗНАМ
Да, ама ...  бой, бой ... и накрая - призна си
Там, над един клип пишеше: Дженифър Лопез ORSULAD ... (на почти чист грузински).
Е, оказа се, че по това време Джей Ло била бременна ...
та, да си дойдем на думата:
Бременност на грузински е ОРСУЛОБА, а ОРСУЛАД е някакъв синоним на бременна, като JL тогава.
въпреки че май си е време за

Osk@r

Това е отговорът на вчерашния въпрос.
И Milena-Irshad   отговори вярно.

Future Challenges?

2010-07-30T21:02:26+00:00

One of the best social projects for following the hot topic megatrends in the world is a creation of the German Bertelsmann foundation. If you live in a world full of information and you ask yourself how the waste in front of your door is connected with your city’s infrastructure, what the new governance policies do for you as an individual and also a community member and why should you care about things as the biodiversity, then you need an intersection of the global topics, which the blogging platform Future Challenges offers. It is the time when the new media tools work for the purposes of the green thinking, of the sustainable lifestyle and business, of the entrepreneurships’ ideas and creativity. It is the time when people from all over the globe can be learned not only to exist on internet, but to develop the vision of the new world trends exactly because of the possibilities of the networks, social groups, platforms, media and www features.

Read and vote for the rest in 2010 Generation Europe Youth Summit.

Fresh and Simple Wedding ♥ Свежа и семпла сватба

2010-07-30T21:18:04+00:00

And for the end of this beautiful day I hope that you won't mind if we take a little inspiration from one cute wedding. I love how simple and pretty it is - cute elements and lovely flowers. I hope that you will like it.

Have a beautiful weekend and if you are somewhere near sea or ocean - jump inside once for me :)

И като за край на този ден се надявам, че нямате нищо против малко вдъхновение от една симпатична сватба.Харесвами колко семпла и в същото време красива е тя. Сладурски елементи и чудесни цветя. Надявам се, че ще ви хареса.

Пожелавам ви приятен уикенд и ако сте близо до море или океан - скочете в него един път и заради мен :)

{ via: Style me pretty, photos: Davina + Daniel}

2010-07-30T19:43:33+00:00

голем съм грамофон … страаааашно съм уморена … не съм почивала от 4 години … буквално … не съм спала от 4 години … буквално … освен в случаите, когато бирата е взимала превес, ама то … липсва ми майка да й оставя децата, ей така, и да заспя като талпа … както бате не […]

Летен дъжд – преди и след …

2010-07-30T19:04:29+00:00

Filed under: Рецепти Tagged: Истории в картинки

2010-07-30T15:43:00+00:00

ЕВРИКА

Открих на битието ни колая,

видях градините на рая,

възкликнах от възторг,

възторг от вселенския киборг…

Видях във миг звездата -

матрицата космична на съдбата…

И озари ме светлина -

на живота мъдростта…

Видях преобразената земя -

килим с неземна красота,

Видях милиони мъже и жени -

щастливци – с човешки души…

И всеки държеше ключа –

истината е в мира…

Инженерно-техническа доктрина

2010-07-30T15:40:00+00:00

ИЗОБРЕТЕНИЕ

НАЧИН ЗА ИЗЧИСЛЕНИЕ БРОЯ НА ХОРАТА,

КОИТО ПРИРОДАТА МОЖЕ ДА ИЗХРАНИ ,

БЕЗ ДА СЕ ПРЕДИЗВИКВАТ МЕСТНИ ИЛИ

ГЛОБАЛНИ КАТАСТРОФИ ОТ

ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ

Градът, в който живеят 190 080души има застроена градска площ 168 кв.км.Ако се приеме,че това е воден басейн с дълбочина 1м, то количеството на водата е толкова,колкото е водата, която циркулира в телата на всички хора, живеещи заедно на Земята като съвременници. Това е броят на хората в една човешка популация,които природата може да изхрани, без да се предизвикват местни или глобални катастрофи от човешката дейност. Средното количество вода, което има в едно човешко тяло, е 45литра.

168кв.км = 168 000 000 кв.м

ОБЕМ на басейна : 168 000 000 кв.м .1м = 168 000 000 куб.м

168 000 000 куб.м = 168 000 000 000 литра

Брой на населението: 168 000 000 000 л: 45 л = 3 733 333 333 души

Ако приемем, че средното количество вода в едно човешко тяло е 47литра,

(№47 е поредният номер на среброто) то броят на населението на една човешка

популация е :

168 000 000 000 литра : 47 литра = 3 574 468 000 души

Забележка: Планът на града за 190 080души е разработен в папката

“Нова конституция”.

Забележка: Атанасовското езеро край град Бургас е с приблизително същата площ и средната му дълбочина е един метър.

Забележка: 3 733 333 333души: 190 000души в един град = 19 640,852града. Сушата на земята условно може да бъде разделена на осем големи области,всяка от които се дели на 116 екосистеми, а във всяка екосистема могат да се построят по 21града с по 190 080души.

8области.116екосистеми.21града = 19 488града

19 488града.190 080души = 3 042 790 000души

инж. Лиляна Бл. Андреева

Социална политика

2010-07-30T15:37:00+00:00

ПОЛЗЕН МОДЕЛ -1

ИЗЧИСЛЯВАНЕ ВАЛУТНАТА СТОЙНОСТ НА СРЕДСТВАТА,

НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗДРЪЖКАТА НА ЕДНА ЧОВЕШКА ПОПУЛАЦИЯ,КОЯТО ПРИРОДАТА МОЖЕ ДА ИЗХРАНИ, БЕЗ ДА СЕ ПРЕДИЗВИКВА

ЕКОЛОГИЧНА КАТАСТРОФА ОТ ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ

88дни –година на планетата Меркурий –съответства на средната продължителност на

живота,която се приема за 88 години.

225дни-година на планетата Венера –съответства на валутната равностойност на

средствата за изхранване на един човек за 27,31дни(една лунна година) = 225 евро.

27,31дни-Лунна година-в една земна година има 13,3743935 лунни години – това е броят на заплатите в една година или 13 заплати.

29, 53дни-Месец-в една земна година има 12,368513 месеца или 12месечни заплати годишно

365,24219дни-година на планетата Земя – това е броят на една човешка популация съвременници,които живеят заедно на земята.

687дни-година на планетата Марс –съответства на валутната равностойност на

средствата за цялата издръжка на един човек за 27,31дни(една лунна година) или 687евро месечен пожизнен доход.

10000000дни –продължителност на Прецесията на небесния свод по Тропиците

ФОРМУЛА -1 ЗА ИЗХРАНВАНЕ НАЕДНА ЧОВЕШКА ПОПУЛАЦИЯ

225евро.13,374луни.88години.365.10000000души =967.10 евро

ФОРМУЛА – 2 ЗА ЦЯЛАТА ИЗДРЪЖКА НА ЕДНА ЧОВЕШКА ПОПУЛАЦИЯ

687евро.13,374луни.88години.365.10000000души = 29,53.10 евро

ФОРМУЛА – 3 ЗА ИЗХРАНВАНЕ НА ЕДИН ЧОВЕК ЗА 88 ГОДИНИ

225евро.13,374луни.88години = 264 805,2евро

ФОРМУЛА – 4 ЗА ЦЯЛАТА ИЗДРЪЖКА НА ЕДИН ЧОВЕК ЗА 88 ГОДИНИ

687евро.13,374луни.88години = 808 538,54евро

ФОРМУЛА – 5 ЗА ИЗХРАНВАНЕ ЗА ЕДНА ГОДИНА НА ЕДИН ЧОВЕК

225евро.13,374луни = 3 009.15евро / годишно

ФОРМУЛА – 6 ЗА ВСИЧКИ РАЗХОДИ ЗА ЕДНА ГОДИНА НА ЕДИН ЧОВЕК

687евро.13,374луни = 9 187,938евро / годишно

Забележка: Валутата за издръжка на един човек по формули № 5 и № 6 е пожизнена

годишна рента, която се полага всекиму по рождение до края на живота му.

Ако тези парични средства се дават като заплата по време на трудовия стаж,

то сумата се учетворява, тъй като човек се труди в продължение на една

четвърт от живота си.

Годишна заплата всекиму : 9 187,938.4 = 36 751,752евро / годишно

Препоръчан практичен модел: 777евро. 13луни.77год. = 777 777евро всекиму

517евро.12мес.72год. = 446688евро ; 518евро.13луни.72год. = 484848евро

инж.Лиляна Бл.Андреева

НАШИЯТ ДОМ

2010-07-30T15:35:00+00:00

АРХИТЕКТУРЕН ДИЗАЙН

НАЧИН ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ КВАДРАТУРАТА НА ОТДЕЛНИТЕ ПОМЕЩЕНИЕ В ЕДНА ФАМИЛНА КЪЩА ЗА ОСЕМ ДУШИ ПО КВАДРАТУРАТА НА КРЪГА

Първи квадрат -1м.1м =1кв.м –антре

Втори “ -1,41м.1,41м =2кв.м –клозет

Трети “ -2м.2м = 4кв.м –баня

Четвърти “ - 2,83м.2,83м = 8кв.м – кухненски бокс

Пети “ - 4м.4м = 16кв.м –столова

Шести “ - 5,65м.5.65м = 32кв.м- хол 16кв.м и коридори 16кв.м

Седми “ - 8м.8м = 64кв.м – три спални и сервизни помещения

Общо: 128кв.м – разгъната застроена площ (РЗП)

Осми “ 11,31м.11,31м = 128кв.м – гараж,работилница,складове,магазин

Общо:256кв.м РЗП

Девети “ -16м.16м = 256кв.м - павирано, с плочки и асфалтирано дворно място

Десети “ - 22,62м.22,62м = 512кв.м –дворна градина

Общо:1024кв.м площ на дворното място ( бруто )

Единадесети -32м.32м = 1048кв.м – фамилна плод-зеленчукова градина

Общо:2048кв.м площ ползват осем души в градската зона.

- На един човек се полагат: 2048кв.м площ : 8души = 256кв.м бруто

Забележка: Размерите на площите са брутни.От тях трябва да се приспаднат площите за тротоари,пътни платна за моторни превозни средства, пешеходни пътеки ,бордюри и прочие.

Забележка: Разпределението на помещенията в една къща може да се оформя по

различен начин, но размерите на помещенията, както и техният брой

се запазват. Така всички семейства и фамилии имат равен старт и

равни права.

Забележка: Примерно решение на жилищното разпределение в една еднофамилна къща е дадено в чертежа към обяснителната записка.

Инж. Лиляна Бл. Андреева

Аз не съм от лъжливите овчарчета!

2010-07-30T15:32:00+00:00

Нов основен закон (конституция)

и нов държавен стандарт за

урбанизация на човешкото битие

1. Гражданство

Всеки човек има право на гражданство, което му осигурява достатъчно средства за достойно човешко съществуване. Количествата и валутната равностойност на тези средства са описани в новия държавен стандарт, който представлява основен закон или конституция.

2. Изпълнителна власт

Изпълнението на новия конституционен закон е задължително за органите на държавната власт, която строго и стриктно спазва държавния стандарт.

3. Лични (индивидуални, персонални, частни, еднолични) права и свободи:

Стокова пирамида на човешките достояния (частна собственост)

Стокова

пирамида на човешките достояния и пр

1 . 1

Ž 1 . 1 . 1

1 . 1 . 1 . 1

1 . 1 . 1 . 1 . 1

‘ 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1

’ 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1

“ 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1

” 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1

• 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1

Œ „1 хляб” дневно се полага всекиму – това е условна мярка за килокалории, които се съдържат в 1 кг бял хляб и се равнява на 2750 килокалории,т.е. всеки човек има право на 2750ккал. храна дневно.

11 декара площ от сушата – това е брутна мярка, която включва 6 (шест) декара ниви (заедно със синорите), 1 (един) декар градска площ

(заедно с улици и общински площи) и 4 (четири) декара горско сечище.

Ž111 м² РЗП (разгърната застроена площ) жилище.

1111 м³/г вода, от които 111 м³ годишно за битови нужди и 1000 м³ годишно за земеделско-скотовъдни, промишлено-индустриални, строително-транспортни и енергийни нужди.

$ 11 111 – пожизнен, годишен, валутен доход, който се дава всекиму по рождение и се изплаща до смъртта му при цени на стоките и услугите от 2000-та година в по-развитите западни страни (Германия, Англия и САЩ).

‘ $ 111 111 - валута, осигурена всекиму за 15-годишен курс на образование или за 16 100 учебни часа по 40 минути.

’1 111 111 км пробег с превозни средства всекиму за 100 години живот или по 11 111 км с пробег годишно (личен, обществен, промишлен и производствен транспорт).

“11 111 111 квтч електроенергия за 100 години или по 111 111 квтч годишно.

”111 111 111 секунди комуникации – телефон, телекс, мобифон, интернет и пр. за 100 години или по 51 минути дневно.

•1 111 111 111 – капацитет на личния (персонален) компютър или ЛАП – ТОП.

4. Трудово-правни отношения

А. Работните дни в една календарна година са 225 дни.

Б. Почивните дни в една календарна година са 140 дни.

В. Работният ден е 6 (шест) часа по часовник с 24 часа в денонощието или 8 (осем) часа по часовник с 32 часа в денонощието или 10 (десет) часа по часовник с 40 часа в денонощието или 5 (пет) часа по часовник с 20 часа в денонощието.

Г. Жените работят 20 години по 6 часа дневно 225 дни годишно или общо 27 000 работни часа трудов стаж.

Д. Мъжете работят 25 години по 225 дни по 6 часа дневно или общо, 33 750 работни часа трудов стаж

Е. Жените ползват 8 (осем) години платен отпуск по майчинство за отглеждане на две деца.

Ж. Мъжете ползват 3 (три) години платен отпуск по бащинство за отглеждане на две деца.

З. Всеки град има по 560 фабрики с по 65 работника.

И. Постоянно е заето с трудова дейност една четвърт от населението в зряла възраст.

К. Всяка фамилна къща има право на дребен частен бизнес и търговска дейност по собствено желание.

Л. Всяка фамилна къща има право на зеленчукова градина с площ един декар бруто ( с пътища, тротоари и огради).

М. Населението на всеки град се изхранва с поливно земеделие, което се обработва машинно.

Н. Формата на обработване на земеделските земи е лична, фамилна, кооперативна, ТКЗС, АПК и прочие и се определя с народно допитване (плебисцит, референдум).

5. Училище

А. Всеки човек учи 15 години, за което обществото осигурява средства на стойност $ 111 111 по цени от 2000^та година.

Б. Учебните часове годишно са 175 учебни часа

В. Дневно децата се обучават по следния начин:

- 4 начални години по 5 учебни часа дневно (основно образование)

- 5 години по 6 учебни часа дневно (средно образование)

- 6 години по 7 учебни часа дневно (висше образование)

Г. Всяко дете носи САМО един енциклопедичен учебник, включващ учебния материал за една седмица, тетрадки и учебни помагала, които заедно с чантата тежат колкото едно пиле или 1-2 кг (средно килограм и половина).

Д. Всички училища са университети с 15 класа обучение за 900 ученика. Това са 15 класа с по три паралелки с по 20 ученика. Всяка класна стая има размери 20 м х 4 м и към нея има учителска стая за класния с размери 4 м х 4 м и съблекалня с гардеробчета и тоалетна с размери 4м х 4 м. Площта на училищната зона е 340м х 340м.

Е. Всички ученици отиват на училище само по пешеходни пътеки без моторни превозни средства.

Ж. Един учебен час е 40 минути

- разпределение на часовете в основното училище дневно е: 4 часа по 60 минути или 5 учебни часа по 40 минути и 4 междучасия по 10 минути:

-основно образование:

4 ч х 60 мин = 240 мин

5 уч.ч х 40 мин + 4 межд. х 10 мин. = 200 + 40 = 240 минути

- средно образование:

5 часа х 60 мин = 300 мин

6 уч.ч х 40 мин + 4 м.х 10 мин + 1м х 20 мин =

= 240 + 40 + 20 = 300 мин

- висше образование:.

6 часа х 60 мин = 360 мин

7 уч.ч х 40 мин + 4 межд.х 10 мин + 2межд х 20 мин =

= 280 + 40 + 40 = 360 мин

З. Всяко училище има по 900 ученика и обучава децата на шест жилищни квартала с по 880 души или 5280 души.

И. Средно 15-20% от населението са учащи се.

6. Семейство

А. Семейството се състои само от един мъж и една жена, тъй като жените и мъжете винаги се раждат равен брой и следователно това е основен природен закон, чието нарушаване е геноцидно престъпление.

Б. Всяка жена има право да роди само две деца за целия си живот, тъй като светът е пренаселен и заплашва природата с екокатастрофа следствие човешката ни дейност.

7. Фамилия

А. Фамилията се състои от шест до осем души – родствени двойки – като:

„пра-минало” – пра-баба и пра-дядо

„минало” – баба и дядо

„настояще” – мъж и жена (родители)

„бъдеще” – две деца на родителите

Б. Всяка фамилия живее във фамилна къща с РЗП 260-400 м²с дворно място 600-800 м²

В. Всяка фамилия има плод-зеленчукова градина (отделно от дворното място) с площ 600-800 м².

Г. Нивите на една фамилия са сбор от нивите на всеки член от семейството или 8 души х 6 дка = 48 декара.

8. Жилищен квартал

А. Площ 340 м х 340 м

Б. Всеки квартал има 10 реда с по 11 къщи с 8 души в една къща.

В. Всеки квартал има плод-зеленчукови градини с площ 340 м х 340 м (отделно от жилищната зона), които се напояват с промишлени води (а не питейни).

9. Жилищен блок

А. Състои се от 6 квартала.

Б. Всеки блок има училище с 15 класа образование и площ 340 м х 340 м.

В. Всеки блок има градска градинка с площ 340 м х 340 м, в която се намират: пожарна, полиция, поща, община, печатница (администрация).

Г. всеки блок има градска градинка с площ 340 м х 340 м, в която се намират: поликлиника, болница, хипермаркет, пазар, стадион, банка, хотел, плаж,”ЛУНА-ПАРК” и пр. по желание на жителите.

10. Градът -( виж чертежа в края на проекта):

А. Градовете са унифицирани и типизирани.

Б. Градовете са три вида:

- за 190 080 души

- за 95 040 души

- за 47 520 души

В. Градът за 47 520 души като строително-архитектурен план представлява календар за една календарна година (виж чертежа в края на обяснителната записка). Всеки ден от календара представлява строителна квадра с площ 340 м х 340 м. Работните дни в календара са жилищни квартали и оранжерии, а почивните дни на календара са площи, в които са разположени фабрики, заводи, комбинати за производство на стоки за широко потребление. Площта на цялата жилищно-промишлена зона е 42 км², а земеделските му земи са седем пъти повече, т.е 7 х 42 км²= 294 км². Този град има 9 блока с 9 училищни комплекса за 900 ученика с 15 класа образование.

Г. Един жилищен блок с шест жилищни квартали се строи за 10-12 години. Срокът на годност е 80 години. След приключване строителството на последния квартал, първият се е амортизирал и започва да се строи отново. Така градът се строи кръгово блок по блок до безкрайност.

11. Световни параметри

А. В целия свят постоянно живеят 3 200 милиона души, които произвеждат стоки за 4 200 милиона души. Така никога няма дефицит на стоки, инфлация и дефлация, които са характерни за хаотичния пазар.

Б. Човешкият род може да ползва 1/6 част от сушата за орна земеделска земя или 16 %, т.е около 24 000 000 км ².

В. човешкият род има право да ползва 6 % от речния отток на сушата или 1/16 част, т.е 3 000 км³/год. вода за всичките си човешки нужди.

Г. Човешкият род може застрои и ползва като урбанизирана земя само 1/5 част от сушата или 20 %, т.е около 32 000 000 км². Това означава, че на всеки човек се падат по 10-11 декара урбанизирана и култивирана земя.

Д. Останалите 4/5 части от сушата или около 120 000 000 км²се обявяват за неприкосновени природни резервати, в които е забранено да се извършва промишлено-индустриална дейност, скотовъдно-земеделска дейност, лов и риболов, строеж на големи спортни и туристически комплекси.

Е. Не се правят никакви компромиси с чистотата и честотите в природата.

Ж. Хипократовата клетва е държавен закон, който задължително се спазва от:

-- медицинските работници спрямо пациентите

-- родителите спрямо децата

-- възрастното население спрямо подрастващото поколение

-- държавната администрация спрямо цивилните граждани

12. ПРАВА

А. Всеки има право на свобода на мисълта, словото и печата!

Б. Всеки има право да информира и да бъде информиран!

В. Всеки има право на свободно придвижване, туризъм, образование!

Д. Всеки има право на самоотбрана и неизбежна самоотбрана!

Е. Всеки има право на собственост,образование, трудов стаж, пенсия, медицинско обслужване и обществена сигурност!

13. Аморални деяния, които са подсъдни

- лъжа, лъжесвидетелстване

- кражба, обир, грабеж, агресия,абордаж,инвазия,конкиста

- насилие, тормоз, терор, линчове,инквизиция

- убийство,екзекуция

- кастова сегрегация,търговия с роби

- дискриминация – полова и расова

- жертвоприношения и репресия,суеверие и сатанизъм

- полигамия и полиандрия

- проституция и сутеньорство

- содомия

мъж с мъж

жена с жена

човек с животно

- педофилия и воайорство

- шантаж, рекет, интриги

- милитаризъм

- саботаж, атентати, метежи

- преднамерено унищожение или замърсяване на околната среда

- порнография и нудизъм,ецхибиционизъм

Всички норми и параметри в този план съвпадат с държавния стандарт на България, както и с държавния стандарт на по-развитите страни в Европа и света. Тази конституция решава всички човешки проблеми едновременно, поради което е наложително незабавно да стане достояние и реалност за широката общественост в целия свят.

Одобрението и става с плебисцит и се подписва от всички светски и религиозни власти, както и от всеки човек поотделно, след което той получава документи за собственост, за правата и задълженията си.

14. Деяния, които са позволени

- Разводите са позволени и безплатни.

- Противозачатъчните средства са позволени.

- Сеч на дървесина само след като е посадена нова гора.

- Риболов само от собствени развъдници на риба.

Съставил: инж. Лиляна Андреева

АЛТРУИСТ

Съградих битие етично

за ново житие лирично,

с пленителна естетика

за очарователна генетика

и не е някаква утопия,

а човешка филантропия…

Търся подкрепа,съмишленици и спомоществуватели за пропаганда,печат,патент и безплатен превод на английски и френски език на проект за Нова Конституция с цел представянето и пред медиите и международните институции.

Инж.Андреева

Йога против Целулит – 20 минутен комплекс от упражнения

2010-07-30T15:06:00+00:00

Този комплекс от сравнително лесни упражнения има антицелулитен ефект. Разработен е от американската инструкторка по йога и пилатес Кристин Макгий
Времетраенето му е 20 минути. Изпълнява се 3 пъти седмично, за да има желания ефект.

Ако се съчетава с фитнес кардио тренировка през ден, целулитът изчезва за 2 седмици.
Иначе, ако правите само този комплекс времетраенето за премахване на целулита е двойно.

И така ето какви упражнения включва комплекса йога против целулит на Kristin McGee

Наклон напред:

1.Застанете изправени с прибрани крака, леко сгънати в коленете и отпуснати от двете страни на тялото ръце.
2.Започнете бавно да навеждате торса напред като придвижвате гърдите към бедрата, а главата към коленете.
3.Обхванете с ръце задната част на глезените.
4.Издърпайте тялото към краката си с помощта на ръцете.
5.Когато усетите, че торсът е напълно допрян до краката бавно изправете коленете.
6.Останете в тази поза и направете 5-8 дълбоки вдишвания.

поза “Стол“

1.Застанете изправени с прибрани крака –
поставете ходилата си така, че палците на краката ви да се допират, а петите да са леко раздалечени.
2.Направете леко приклякане като сгъвате бавно коленете и придвижвате торса си напред - все едно се готвите да седнете на стол, но не спускайте тялото си прекалено надолу.
3.Задръжте в тази поза и изправете гърба колкото е възможно повече.
4.Задръжте краката в полуседнало положение.
5.Трябва да усещате натоварване на коремната мускулатура.
6.Поставете ръцете си една до друга с допрени длани и ги придвижете нагоре.
7.Сега приклекнете така, сякаш все едно наистина стоите на стол – трябва да са почти перпендикулярно на пода.
8.Задръжте в тази поза, пребройте до 30 и се върнете в изходна позиция.
9.Повторете упражнението 3 пъти.

поза “Орел“

1.Леко подгънете коленете.
2.Десния крак поставете върху лявото бедро, така че глезена му да минава зад глезена на десния крак, а ходилото да е захванато за него (както е показано на снимката по-долу)
3.Поставете ръцете пред себе си и ги кръстосайте на ножица в областта на лактите –
дясната ръка стои върху лявата.
4.Дланите на двете ръце са допрени една до друга с изпънати пръсти.
5.Леко сгънете левия крак (този на който стоите)
6.Леко наклонете торса напред – трябва да усещате натоварване в коремната мускулатура.
7.Задръжте в тази поза, направете 5 дълбоки вдишвания.
8.Върнете в изходна позиция и повторете упражнението като сменяте местата на ръцете и краката.

поза “Войн“

1.Застанете с изправени прибрани крака.
2.Повдигнете десния крак назад, а торса придвижете напред.
3.Ръцете са изпънати от двете страни на торса.
4.Придвижвайте тялото докато десния крак и гърба ви застанат в една линия – успоредна на пода.
5.Левия крак е изправен и носи тужустта на тялото.
6.Задръжте в тази позиция 5 вдишвания.
7.Бавно се върнете в изходна позиция и сменете крака.

помощ:
За да запазите равновесие и да балансирате тежестта на тялото може да си помогнете с ръцете. Ако ви е трудно вместо да ги държите успоредно на торса може да ги разперите от двете страни на тялото като самолет или да докоснете с ръце някаква повърхност (облегалка на стол или стена)

Важното при това упражнение е гърба и крака да са в права линия.

двоен напад

1.Изходна позиция на тялото:
Краката са събрани и изпънати, ръцете са поставени пред гърдите с допрени изпънати длани като поза за молитва
2.С отскок придвижете десния крак – трябва да застане изпънат назад, а левия сгънете в коляното така, че глезена да е перпендикулярен на пода.
3.Дръжте ръцете с разперени лакти и допрени длани
4.Завъртете торса надясно като лекътя минава над коляното.
5.Задръжте в тази поза 5 – 8 дълбоки вдишвания.
6.Върнете тялото обратно към центъра като повдигнете гърдите, за да се обърнете.
7.Върнете се в изходна позиция и повторете упражнението с другия крак, като съответно завъртате торса в обратна посока.

поза “Кравешко лице“

1.Застанете в седнало положение с изправен гръб и подгънати колене.
2.Разтворете бедрата на ширината на ханша
3.Прехвърлете дясното бедро върху лявото, така че краката да са кръстосани възможно в най-горната част на бедрата (както е показано на снимката).
4.Опорния крак изцяло лежи на пода
5.Ръцете са разперени встрани, върховете на пръстите опират пода
6.Задръжте в тази поза колкото искате (най-малко 8-10 дълбоки вдишвания)
7.Върнете в изходна позиция и повторете с другия крак.

поза “Мост“

Това упражнение се прави най-добре върху постелка.
1.Легнете по гръб със свити колене – двата крака са на разстояние един от друг.
2.Повдигнете бедрата и торса, така че да се отделят от постелката.
3.Опорни точки на тялото са стъпалата и раменете.
4.Ръцете поставете изпънати под тялото.
5.Хванете ги в юмрук с преплетени пръсти.
6.Моментално ще почувствате напрежение на мускулатурата на гърба, кръста и задните части.
7.Задръжте в тази поза 5-8 дълбоки вдишвания.
8.Извадете бавно ръцете изпод тялото си.
9.Смъкнете торса надолу и оставете тялото да легне върху постелката в изходна позиция.
10.Повторете упражнението 3 пъти.

поза “Свещ“

Това упражнение също се изпълнява най-добре на мека повърхност (постелка) Добре е допълнително да се постави нещо под раменете (сгънато одеало например) така, че раменете да се намират малко по-високо от главата и врата.

1.Легнете в хоризонтално положение на тялото.
2.Краката са изпънати, ръцете са отпуснати от двете страни на торса с опрени в пода длани.
3.Сгънете крака и придвижете коленете към стомаха – първо повдигнете ходилата, после бедрата, накрая таза и кръста
4.Изпънете бавно краката и ги пуснете над главата, докато чорапите докоснат пода.
5.Сгънете ръце, с длани придържайте кръста, лактите са опрени в пода
6.Бавно повдигнете краката си изпънати и придвижвайте в посока към тавана.
7.Постепенно повдигнете таза, кръста и долната част на гърба, като придържате с ръцете.
8.Изправете гърба докато тялото ви застане в права линия перпендикулярна на пода.
9.Задръжте в тази поза 30 секунди.
10.Бавно отпуснете тялото в изходна позиция
11.Повторете 5-8 пъти.

Прекратете упражнението, ако почувствате твърде силен натиск във врата

Забележка:
Може да изпълнявате “Свещ“ по показания начин САМО ако имате опит с йога!
Ако нямате такъв използвайте по-лесния вариант: гърба и дупето са опрени в стена и стената помага на краката и тялото да стоят изправени в една линия.
Може да задържите тялото в тази поза 5 минути.

Източник

Вижте още:
Кои храни са подходящи за борба с целулита

2010-07-30T14:19:10+00:00

CC tin4e for One Krisi On The Web, 2010. | няма коментари | Post tags:

A Very Special House ♥ Една специална къща

2010-07-30T14:47:31+00:00

Today I'd love to travel virtually with you again. I have very interesting destination this time - Filicudi, an island very near to Sicily, Italy. There is such an unusual and interesting house captured by the camera of Sergio Ghetti.

I ♥ how this house is in the jungle of green plants.
I ♥ that white-pink combination everywhere.
I ♥ how quite this place looks like.
I ♥ the living area.
I ♥ these interesting stones in the bathroom.
I ♥ that kitchen outside.
I ♥ everything there.

Ok, I will tell you one little secret: I always dreamed for such a pretty house where I will live when I become old.

Have you ever dreamt of where you want to live when you get old?

Днес с удоволствие бих си попътувала отново. Имам и интересна дестинация този път това е Filicudi, остров много близо до Сицилия, Италия. Тази толкова необикновена и интересна къща е заснета от камерата на талантливия Sergio Ghetti.

Аз ♥ как тази къща е заобиколена от зелени растения.
Аз ♥ тази бяло-розова комбинация навсякъде.
Аз ♥ колко тихо това място изглежда.
Аз ♥ всекидневната.
Аз ♥ тези интересни оригинални камъни оставени в банята.
Аз ♥ лятната кухня отвън.
Аз ♥ всичко в тази къща.

И сега ще си призная малка тайна: винаги съм си мечтала за такава красива къща, къдещо ще отида да живея, когато остарея.

Вие мечталили сте къде искате да живеете, когато пораснете достатъчно?

{ images: Sergio Ghetti }

"Twigs & Honey" ♥ "Клонки и мед"

2010-07-30T12:30:58+00:00

I just love "Twigs & Honey"'s new collection and I just have to share this beauty created by Myra Callan from Sale, Portland. I know that you will not mind little pretty things in Friday morning. I said Friday, girls :))))

Аз много харесвам новата колекция на "Twigs & Honey" и просто трябва да покажа какви ги върши Мира Калан от Салем, Портлатнд. Пък и знам, че няма да имате нищо против малко красиви нещица в петък сутрин. Хм... казах петък, момичета :))))

{ images: "Twigs & Honey" }

На парното с любов

2010-07-30T09:14:00+00:00

Блокът, в който живеем, е строен от строителни войски. Наскоро правихме основен ремонт и под изстърганите мазилки и махнати бетонни блокчета лъснаха цветущи надписи, даващи много информация за житието и битието на строителите. Имаше резултати от игра на карти с червена боя, нецензурни изрази за Коце от Трета бригада и някакви призоваващи лозунги. Това, разбира се, беше напълно и безвъзвратно изчегъртано и скрито, а стените гладко шпакловани и боядисани. Остана ми само изненадата от "археологическите" открития и някоя и друга снимка за спомен. Другото, което обаче не можем да скрием, но е доста характерно за архитектурната мисъл, с която е строен целия ни блок, са тръбите за парно, опасващи всички стаи и въртящи се във всички посоки. Имаме си една хоризонтална, минаваща през хола и коридора, хоризонтални и вертикални в кухнята, детската, спалнята и банята. Един "авангарден разкош", с които просто няма как да се справим.
Скоро обаче открих, че тръбите от парното са чудесен вариант за закачалки за бижута, както и за сушене на билки и подправки.

Сигурна съм, че има и други интересни приложения, за които просто не съм се сетила. По-важното е, че дефектът винаги може да бъде превърнат в ефект, просто трябва да погледнеш отстрани, да помислиш малко по-нестандартно и да си му дойде времето.

Болен народ

2010-07-30T09:05:00+00:00

По „На браздата” от Е. Пелин

Боне погледна с ненавист към съседния парцел, където съветски трактор смилаше угарта на сол и въздъхна:
- Ех, неправдо!... Как сега не стане другарят Ленин, та да види как мечтите му се превърнаха в прах. Хубаво го беше намислил той – „вся власт селяков” – перифразира си наум крилатата фраза. Това е истината... Ама не доживя да види идеите си, претворени в дела. Никой няма и да доживее.
От това, че не само неговите планове са се провалили, на бившия тракторист-комбайнер Боне Крайненеца, по неволя пенсионер-инвалид, му стана някак по-леко да крачи в браздата след Буш и Кротушка. Сутринта, по тъмно, още като идваше към нивата, за по-напряко удари през вишневите градини на Чехов, докторчето. Хем път да спести, хем малко плод да набере – за компот и мармалад. И неочаквано се натъкна на две момчета в анцузи.

- О! – провикна се Крайненеца, – на джогинг ли, момчета! Само така – здрав дух в здраво тяло!
По-едрото от тях го освети с фенерче:
- К’ъв джогинг, селяндур! Описваме черешите, че много се краде напоследък А ти не можеш ли да четеш: „Частен имот”! Оттук не се минава!
- А, тъй ли? – почеса се по врата Боне. – Как частен бе, момчета, ми нали туй са все наши земи, народни... Да не ти е в двора?
- Дъртак, ти в кой век живееш? Свърши се тя тая приказка в картинки – „народен”. Прайвет, знаеш ли к’во е?
- Тц! – поклати отрицателно глава Крайненеца.
- Значи, че ако пак те видя тук, ще ти счупя краката, смотаняк! – изсъска другият и размаха бухалка. – Хайде, друм да те няма!
„Какви хора... - мислеше си после Боне.- Дето не правят разлика между череши и вишни – майната му, ами за едно кило като нищо пребиват човека”.
Погледна небето. Има си хас пак да завали. То както бе тръгнало миналата седмица – като заваля, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна едно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време –– само за оране. Есента вярно ора, ама с тия добичета – слаба работа, едва една педя забиваше плуга и пролетните наводнения отнесоха посевите. Оня ден синът домъкна отнякъде кафеникаво-зелено топчесто семе:
- Едни пичове – рече му, - ми подшушнаха една далавера!
Обясни му, че било някаква трева... как ù беше името, пусто да остане, купешко име, ама нещо конопено имаше... Пфу!
- От нашата нива - каза му, - тате, едно десет каймета в евро ще лапнем. Ти само изори и насей, другото от мене.
- К’ва е таз трева? – полюбопитства Боне. – Че чак и да ора, и да я сея!?
- Абе каква – сряза го синът. – Не питай много... Билка е, търси се под дърво и камък. Луди пари струва.
- Верно ли бе?... Ай, майка му мечка, че толкоз ли е болен тоя народ?
- Верно я! Изпоразболя се, а лекарствата скъпи. Сега всичко живо минава на билки – дяволито се ухили синът. - Хем се лекуваш, хем не ти дреме от нищо. Таман за народ като нашия. Пък и ти някой лев можеш да спастриш за старини.
- Бе, старини! Аз ако мога едно тракторче съветско, втора употреба...
- Става бе, тате! Що да не става! Те сега са по два за лев. Особено съветските - и се разсмя.
Ех, смее се той, лапешка му работа. Трактор ако имаше сега! Трактор! Дайте ми мене трактор, па елате ме вижте тогаз. Таз година един, догодина още двайсетина декара под наем и още един трактор...
Унесен в сладки мечти, Боне удари на камък и изпсува. Кой ги е нахвърлял тия камъни баш тука, верицата му! Ама то така – като не можа да си върне дядовите ниви в реални граници, та го набутаха в тоя пущинак... Неговите и на други от селото ги взе някакъв бизнесмен от града. Да бъдели на едно място. Огради сложи, кучета, пазачи на портала, бариера… И уж нямало колхози и текезесета. Море, има, ама вече не са в държавни ръце.
Синът вика, че тъй било по-добре, никой нямало да се сети, че тука може билки да растат и да проверява.
- Че кой пък ще вземе точно нас да ни проверява? – зачуди се бащата и го изгледа подозрително.
- Бре, тате! Аз ли да те уча? Ми как кой, хорската завист! Нали утре като минеш с трактора из село, ще рекат: „Тоз голтак пък отде извади кинти за „Беларус”? Ти нали такъв искаш, щото има и американски?...”
Боне спря за миг отдих и си сви цигарка. Откак вдигнаха акциза, не смогваше с една пенсия да си купува и цигари, и хляб, да не говорим за някое хапче, ако не дай Боже човек го заболи глава. Събираше от къра къде-що намереше недообран тютюн, или изтърван, поомачкан, пепеляв и режеше с ножчето. Жена му, Гина, още нямаше години за пенсия, а на петдесет никъде не я щяха на работа. Дърта била... Боже, проклет свят!
Във въздуха ведно с песента на чучулига се понесе острият неприятен мирис на долнопробен качак. Чучулигата явно вдиша, защото изведнъж замлъкна. Чу се само как глухо тупна тялото ù в храстите.
- Де-е, хайде, братя! Ракиено време стана, дий! – смачка с пета угарката.
Едрият Буш замаха опашка и тръгна спокойно. Кротушка – слаба кравичка, два пъти по-малка от него – прави усилие да върви успоредно, но нещо не ù спори. Волът, внос от Европата, с нивата им го дадоха, а кравичката – наша, родна.
И ето че се редят бразда, две, три... Полека-лека лицето на Боне се разведри малко. Той забрави за камъните, малката пенсийка и неправдите житейски и си заподсвирка с уста.
- Не бързай толкоз, Буш, не си на норма. Кротушке, ама и ти – ами че напъни се малко, цяла зима си отлежа, виж каква си станала – градска кокона, кой като тебе... Хайде, хайде, синорът е близо. Умори се, знам, ама какво да направя? И аз се уморих....
Синът вика, че в кланицата в града – кило говеждо изкупували по за едно евро живо тегло. Ама били нещо гъсти с дъщерята на собственика, та му гарантирала евро и половина. Буш към петстотин и нагоре кила имаше, ама кравата...
Взе да пресмята. Таман стигна до някъде, Кротушка се спъна, залитна и едва не се строполи.
- Буш, говедо такова, бе ти български не разбираш ли? – скастри с уж строг тон вола той. – Казах полека, че се умори много Кротушка! Ай, майка му мечка, вие там все така бързешката ли я карате?
Буш спокойно и безстрастно го гледаше и дишаше равномерно, същински лекоатлет. От устата на Кротушка капеше пяна и едва поемаше дъх. Тя погледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе смирено глава.
– Що, миличка? Кажи! Тежко ли ти е?... Тежко, ама няма как. Директивите са такива. Европейски, чувала ли си?... То и аз не бях чувал, нито пък някой ме е питал дали искам да съм в тая каша, ама ща, не ща – с двата крака съм вътре, а ти – с четирите. И няма лабаво. Като не искаме колхози, ще сме в еврообора... Кротушке, на теб говоря, Буш и без туй дума няма да разбере. Чуваш ли ме? Кимни за „да”... Никой не пита, миличка, уморен ли си, стар ли си, болен ли си – хората искат оран... Сърцето ми се къса, като те гледам такава, но криза е, разправят, световна, икономическа... Трябва да се бачка и да свиваме коланите. Не че ми останаха дупки от свиване, ама няма как. Дърпаш и стискаш зъби – докато дишаш... И днес да поработим, па утре ще засеем, нищо, че е празник, то ний сега от празници повече нямаме. Броя им не зная даже. После ще си почивате. – говореше Боне.
Откъм долния край на селото засвири музика - тъпани и зурни в бесен ритъм се надпреварваха с лая на кучетата. Трети ден вече селото сън не го ловеше. Цикламка, на Кара Десислав щерката, се женеше за Велемир, от рода на Хаджи Пиеровите.
- Чудна работа – накриви капа Боне. – Уж българска сватба, а маането циганско… И у вас ли е така, а, Буш? Че като се заговорихме за сватби – това три дни нищо не е – слаба ракия. Ти циганските сватби да видиш – по една неделя откарват. А инак, аз циганин да оре и сее досега не съм виждал. Ти виждал ли си?... Не си и ти?... Отде ги вземат тия пари, бе?! Да не би социалните помощи за тях да са десет пъти по-големи от нашите? Е, вярно, че ток и вода не плащат, вярно и че пооткрадват тук-таме, ама...
Зачу се шум от двигател. Зелено боядисана камионетка, украсена с надписи и картинки, разнасяше сладолед по пътя между нивите.
- Скреежко молим! – крещеше в микрофона пъпчив момчурляк, а говорителят върху кабината отнасяше ехото на гласа му далеко към деретата – Ягодов, сметанов, шоколадов, молиим! – отговаряха му скалите над Лома. – Насам, народее, насаам… „ Чорбаджийски и синове” – най-вкусните ледени лакомства, за малки и големиии!”
Боне облиза сухите си устни и пръстите му прошариха из скъсания джоб. Освен двете големи дупки на хастара, там нямаше нищо друго.
- Бе, да ти таковам мамата и на сладоледа... Чорбаджийката ви да е... Всички станахте чорбаджийчета, бе... Боклуците ви ще ям!... Ай, сиктир от тука! Ха! То като не е аз да си го издоя, прясно-прясно, да си го изцедя, да си му нарежа краставичка, копърчец, чесънче... И да му пия сетне една студена грозданка! Айде де! Нали тъй, Кротушке?... Айде, починахме. Давайте да орем, че пладне стана.
Буш послушно се напъна да пристъпи. Кротушка направи усилие да влезе в крачка, но не можа и той се спря.
– Де! Хайде, хайде! – викна с висок и ободрителен глас Боне.
Буш пак се нае. И Кротушка направи усилие, но краката ù се разтрепериха, тя се повали, падна в ярема и измуча жално. Боне захвърли уплашено копралята, разпрегна бързо вола и застана смутен пред нея. Тя лежеше неподвижно, протегнала шия, с муцуна, заровена в рохката пръст, със затворени очи, дишайки тежко.
- Стани, Кротушке, стани! – освободи я от ярема Боне и понечи да я вдигне за рогата. Животното едвам отвори очи, погледна го с няма молба и пак замижа. Боне се завайка около нея и не знаеше какво да прави. Някъде напред бумтеше трактор, но как да искаш помощ от машина без сърце? Покрай машините и хората бяха станали бездушни.
– Хайде, моля те! Стани! Виж Буш как ти се смее. Стани! Стани да не се срамим пред чужденците... Тя се шегува, милата, шегуваш се, нали, кажи му на това говедо проклето, че не му знам волския... Че какво толкова ти е?... Я колко е пухкава земята – само за оране!
Боне отново я хвана за рогата и полека почна да я вдига. Тя се напъна, опита се да стане, но едвам се помръдна. И се отпусна, задиша по-тежко с прехапан език. Боне подви крак, седна пред нея и взе на колене главата ù. Помилва я и зацелува по челото.
- Не прави така, миличка! Съжали ме!... Слушай! Само тая нивка имаме. Дай да орем, да я доорем, после почивка... До живот няма да те впрегна. На – честен кръст! Ще порасте, да даде Бог късмет, насятото, ще го продадем, нали чу какво каза Бойко, синът – десет каймета ще му вземем. А може и повече, щом народът толкоз го е закъсал... Болен народ... Че как няма да е болен – за сто години четири строя да смениш... Други народи за двеста история пишат, ние с нашата хилядолетна - за мезе и на мухите станахме през последните двайсет... В гората ни върнаха, в пещерите... Какво ли ти разправям и на тебе... Пък и какво ли ми отбира и на мене тиквата – приказвам си ей тъй, колкото да чувам гласа си.Така знам, че поне един човек ме е чул... Хайде, мила, покажи юнашки дух и воля мъжка! Хайде сега, не ме заглавичквай, дай понапъни се... Хайде, мила, виж как ти се моля.
Но Кротушка нито отвори очи, нито направи опит да го погледне. Трепереше ситно, като от треска. Боне стана, отчупи комат хляб, посоли го и го поднесе до устата ù:
- На, Кротушке, хапни си!
Животното едва открехна очи, погледна го умолително и пак замижа.
Мъжът въздъхна отчаяно. Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Буш, който нехаеше за света около него и равнодушно пасеше на слога, погледна слънцето, което безмилостно бързаше, и видя, че е сам-самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ.
Изведнъж беше осенен от мрачна идея, от която му се догади, но при така стеклите се събития реши, че няма друг избор. Коленичи над болната. Заговори бързо, отривисто. В гласа му се долавяше заплаха и жалост, страх и надежда:
– Стани, миличка! Стани, че чуваш ли, кола бръмчи долу, по пътя. Мерцедес е! Знаеш кои ходят с мерцедеси, нали? Те! И идват тук, точно тук! Ония, от комисията!... Комисия идва на проверка, мила, директно от Брюксел... Стани бързо, защото нали знаеш как е – или ореш, или в кланицата... Друг изход няма, стани, моля те...
После бръкна бързо в торбата и извади стария мобилен телефон без сим-карта, който бе намерил захвърлен преди време, и се направи, че говори:
- Ало, кланицата ли е?... Боне се обажда... Не, не – всичко е в ред... Орат и двамата, орат, та пушек се вдига! Ааа, няма страшно. И Буш оре, ама нашата Кротушка ако знаете как стъпва, под копитата ù огън изскача, плуга петдесет санта в земята забива, няма грешка!... А аз ви се обаждам ей така, да ви чуя, че ако нещо вземат да се магарясват...
Не довърши.
Кротушка се опитваше да стане, почти се бе изправила на колене – тресяща се, с широко отворени невярващи очи, в които се четеше бесен ужас. Вдигна глава, измуча отчаяно и Боне се хвърли напред да ù помогне. И в тоя точно момент силите я напуснаха, тя залитна и тежко се строполи в браздата. Боне не успя да се отдръпне и остана затиснат под нея. Миг преди да престане да диша, той срещна погледа ù - пълен с толкова болка и мъка, все едно от там го гледаха очите на цял един народ.

На една ръка разстояние над тях беше небето, жаркото слънце и белите облаци. А нейде живите празнуваха – музиканти надуваха зурни, биеха тъпани, а кучетата... кучетата виеха.

Р. Романов

Тази жена беше направена от лудост. И от сняг.

2010-07-30T07:08:34+00:00

Тя работеше като главен вътрешен дизайнер във фирмата, която наемхме с Лина да ни предекорира апартамента.

Влезе у нас, токчетата й професионално чаткаха по дъбовия паркет – чат – чат!, отпусна се на едно от канапета и с отегчен жест подпря брадичката си с ръка.

- Не става!

Лина ме погледна с укор („Как можаха да ни пратят тая високомерна коза!”)

- Кое по-точно не става? – попитах аз като се стараех да звуча настойчиво, без да бъда груб.

- Това – тя махна неопределено с ръка. – Мебелите не стават – изглеждат вехти на фона на новия паркет, тапетите са ретро, без това да значи ретро-шик, а тия пана по стените просто не искам да ги коментирам. Вие, хора, да не идвате от гората?!

Пак погледът на Лина: „Е тази наистина прекалява. Направи нещо.”

На мен обаче не ми се прави нищо конкретно, понеже поведението й всъщност ме забавлява. Спомням си колко много се надуваше Лина с вкуса си, когато купи тъпите пана от ракита.

- Но ако настоявате, разбира се, може да ги задържите, – добави дизайнерката с лека насмешка в гласа. – Ако са ви ценни…

- Не. Да, – изрекохме с жена ми едновременно.

- Не, госпожо, не държим, – аз се ухилих победоносно при мисълта как сам ще се погрижа кичозните пана да станат на подпалки. Лина до мен стисна устни и се врътна. Промърмори нещо от сорта, че ще направи кафе или ще си скове ковчег, не знам.

Вече сами във всекидневната, дизайнерката за първи път ме погледна в очите, откакто се запознахме преди час, и каза бавно:

- Мисля, че с вас ще се сработим много добре, господин Окерфелд.

Това, което очите й всъщност казваха, беше: „Ела веднага тук и ме целуни!”

Целувката обаче дойде чак след два месеца. Маеве вече беше приключила с всекидневната и сега беше извикала работници да сложат окачени на гонзоли корнизи в стаите на децата. Седяхме в кухнята, разглеждахме каталози за луксозни спални, Лина беше отатък и сменяше памперса на Ема.

- Още кафе? – надигнах се от стола и посегнах към празната й чаша. Вместо отговор обаче тя светкачично, като гладна хищна птица впи пръсти в ръката ми и ме накара да седна обратно.

- Трябва веднага да ме целунеш, иначе ще ти счупя ръката.

- Виждам, – наведох се към нея над френската кана за кафе, хванах я със свободната ръка за тила и я целунах.

Автомобилът в главата ми мощно потегли.

Маеве обичаше да казва: „Подранилото пиле може и да хваща червея, но втората мишка получава сиренцето.”

- Какво, какво??

- Нищо, глупако, ела тук и ме чукай ВЕДНАГА!

И така – цяла година. С тялото си живеех в новообзаведената къща на Високата улица, както й викаха още от 50-те години на миналия век, но понякога, всъщност всеки път, щом ми се отдадеше възможност, пенисът ми, слабо придружен от главата ми, се преселваха за няколко часа в рая. А раят беше навсякъде, където беше и Маеве. Една приятелка на Маеве, кино-режисьорка със съмнителни възможности и още по-съмнителни успехи, ни беше дала ключа от апартамента си в Липовия квартал, понеже през по-голямата част от годината снимаше насам-натам из страната, главно филми за умствено-изостанали младежи, които чрез Бог и рисуваната керамика намират утеха и смисъл в живота. Не бях гледал нито един от филмите й, Маеве ми ги разказваше в кратките почивки за по цигара.

Маеве, Маеве, Маеве… Как можех да престана да повтарям това име, когато то ме изпълваше целия все едно досега съм бил празен и изведнъж Бог изведнъж започва да налива в мен съдържание, но не посредством рисуването върху керамични съдове! Тази жена беше направена от лудост. И от сняг. И от реотанови нагреватели. Беше властна, и тъжна, и ставаше още по-властна всеки път, щом се натъжаваше. А тъгата й можеша да дойде от много места – от хлапето й на първо място, което беше болно от множествена склероза и изискваше постоянни грижи. После и мъжът й, един богат гъз с къща, яхта, втора къща и втора яхта, който официално се водеше някакъв изпълнителен директор на швейцарската фармецевтична компания Hoffmann–La Roche, а неофициално переше пари за някакви едри нарко-босове. И накарая идвах аз – не бях най-голямата й грижа, но определено бях грижата с най-сладък кур. Маеве имаше талант за рисуване, но вместо да го използва, за да прави реплики на Гоген (имаха негово истинско платно от последните му години, прекарани в Папеете, на Таити) или да рисува водни линии върху чаените чаши от скъпия им порцеланов сервиз („Искам да строша всяка една чаша, а накарая и каната в мутрата на мъжа си!”), тя го използваше, за да прави ескизи на члена ми. Погледнат от различни страни, в ракурс, изправен, полегнал върху стомаха ми, наполовина хлътнал в ануса й. За този,последния „кадър”, тя забиваше чело във възглавницата и разтваряше половините на задника си с ръце; когато забавях темпото, тя се опираше на лакти, извърташе от кръста и гледаше назад.

- Кажи ми как изглежда, кажи ми как изглежда! – молеше ме като полудяла, само че аз губех и ума, и дума, понеже просто нямаше начин как да правя подробни анатомически описания и същевременно да участвам и тялом, а донякъде и духом в процеса.

Един ден ми писна от настояванията й и го снимах с мини dv-камерата, която намерих в един от кухненските шкафове (!) на режисьорката, докато търсех солени бисквити. Беше ми малко неудобно хем да държа камерата, хем да направлявам „малкият” Мике в иначе добре разработената задна врата на Маеве, но тя ме окуражи като каза, че всички велики режисьори са започнали с трепереща ръка и непрофесионални кадри. Това ме разсмя.

Сладкиш със сливи

2010-07-30T07:06:55+00:00

Продукти:
100г масло
100г кристална захар
4 яйца
настъргана на ситно кора на 1/2 лимон
200г брашно
1ч.л. бакпулвер
5с.л. хладко мляко
30г смлени орехи
100г пудра захар
200г сини сливи

Приготвяне:
Сините сливи се измиват, разделят се на 2, като се махат костилките. Отделят се белтъци от жълтъци. В купа се слага 100г размекнато краве масло. Добавя се 100г кристална захар и 4 жълтъкза. Разбива се с миксер до побеляване. Добавя се настърганата кора от лимон, 1ч.л. бакпулвер и 200г брашно. Бърка се непрекъснато с дървена лъжица, за да се получи гладко тесто. Белтъците се разбиват на сняг. Добавят се към бърканата смес. Наново се обърква до получаване на гладко тесто. Накрая се добавят орехите. В зема се тавичка. Намазава се тънко с краве масло. Тестото се разпределя равномерно в тавичката. Отгоре се подреждат половинките сини сливи. Сладкишът се пече на умерена фурна 30- 40 минути. Първоначално да се надигне се включва само на долно печене. После се превключва само на горно печене. Готовият пай със сливи се поръсва обилно с пудра захар. Консумира се изстинал.

Friday Bunny #29 – Thalassophobia

2010-07-30T06:36:09+00:00

29. Thalassophobia – страх от морето.

(Слава Богу, при мен е точно обратното. Не зная дали със сигурност сме произлезли от океаните и моретата, но може и да е така. Защото все ме тегли обратно към водата…)

Thalassophobia – Fear of the sea.