Filed under: Кино афиш
blogosfera.az-jenata.bg
January 27, 2012
something...
Сладко от портокалови корички
Напоследък не пиша много редовно. Има и такива моменти. Нямам желание, което идва от липсата на вдъхновение, което от своя страна идва от разфокусиране (или по- скоро фокусиране в други неща), лека преумора, а от там и от някаква форма на апатия. Много се пазя от такива настроения, ама ей на, не винаги успявам.В крайна сметка превключих на режим Power save и коефицентът ми на полезно действие се приближи до нула. В експлоатация са само функционалностите "заведе дете на училище", "роботно време с елементи на разсеяност" и "прибери се и заспи над учебника", Всичко друго е в stand by, което се явява като затишие пред буря. До колкото познавам циклофреничния си характер, следващата фаза е бурна еуфория, придружена от много хаотични и взаимно изключващите се идеи:)
Мислех да не пиша тук през следващите две седмици, но вече толкова ми писна от решаване на тестове, че имам нужда от някакво разтоварване. Тази рецепта ми поизостана от предколедния маратон, но понеже е сезонна, все още е много актуална - сладко от портокалови корички.
Обожавам го но повечето случаи си го ям сама. Тази година много егоистично си приготвих твърде ограничено количество бурканчета. За мое голямо разочарование се наложи да ги споделя с голямото дете, което също се оказа, че е прояло такова сладко:)
Сладко от портокалови корички
Идеята взех от Ваня
Мислех да не пиша тук през следващите две седмици, но вече толкова ми писна от решаване на тестове, че имам нужда от някакво разтоварване. Тази рецепта ми поизостана от предколедния маратон, но понеже е сезонна, все още е много актуална - сладко от портокалови корички.
Обожавам го но повечето случаи си го ям сама. Тази година много егоистично си приготвих твърде ограничено количество бурканчета. За мое голямо разочарование се наложи да ги споделя с голямото дете, което също се оказа, че е прояло такова сладко:)
Сладко от портокалови корички
Идеята взех от Ваня
1,5 кг портокали
700 гр. захар
1 ванилия
600 мл вода
½ ч.л. лимомена киселина
Приготвяне:
Портокалите се измиват много хубаво и се обелват на тънки ивички. Всяка ивичка се навива на руло и се нанизва на конец. Нанизите се слагат във вряща вода за 5 минути, след което водата се изхвърля, коричките се изплакват и отново се слагат във вряща вода. Процедурата се повтаря 3 пъти.
След последното изплакване, в тенджерата се налива 600 мл вода, добавя се захарта, ванилията и коричките. Всичко ври на слаб огън около 40 мин или, докато течността се сгъсти и престане да се разлива, когато се капне от нея в чинийка. Конците се изваждат, добавя се лимонената киселина и сладкото се връща за още минута на котлона. Сипва се още горещо в измити и подсушени бурканчета.
molif | bg
Friday Bunny #95 – Monophobia
95. Monophobia — Страх от самота, да останеш сам. Още: Isolophobia и Autophobia.
Цветно..... с Пепеляшка
И отново от пистите на ПАМПОРОВО...
вихрен танц с две ски,
две щеки и
фотоапарат,
и
директен фото-репортаж
от тази дългокрака Пепеляшка:
Зимата тук е в цялата си прелест:
В Пампорово има мно-о-ого място за всички:
И за разлика от Миналата година - този път съм снимала и най-най-вкусната домашна вита баница на света, за която съм писала вече:
Кученцата пак са тук:
Но... аз се шмугвам на топло и вкусно в любимото кръчме:
Прочетете още за нашите невероятно красиви планини :
1. Тази година преоткрихме ски пистите на ПАМПОРОВО
2. Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 1, от ЯСТРЕБЕЦ - връх МУСАЛА - до хижа ГРЪНЧАР
3. Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 2+клипче, от хижа ГРЪНЧАР - ТРЕЩЕНИК - ЯКОРУДА - БАНСКО
4. Hit the road, друже! - част 3, БАНСКО - хотел Момини двори, чушка-пръжка в планината и...блог на 2 годинки
5. От величието на РИЛА, до спокойствието на РОДОПИТЕ...
6. СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....
7. ФОТО-ПЪТЕПИС ЗА ПИРИН
8. ДИРЕКТНО ОТ ПИСТАТА ВИТОШКО ЛАЛЕ- МИЛИ СПОМЕНИ И НАСТОЯЩЕ....
-------------------------------------------------------
by noreply@blogger.com (пепеляшка) at January 27, 2012 04:39 PM
Неуютен блог
А вие колко евреи спасихте?
Днес е международният възпоменателен ден на Холокоста. На всякакви годишнини, свързани със съдбата на евреите, родни медии и политици не пропускат да отбележат как "България спаси своите евреи". Дори да се абстрахирам от емпиричната спорност на това твърдение (всички евреи на българска територия ли са спасени, кои и как са спасени и т.н.), нещо в него ме дразни. Добре е да не забравяме историята си, но когато твърде много се облягаме върху нея, това може да означава, че не искаме да видим настоящето си и собствената си отговорност в него.
Аз не съм спасила нито един евреин. Надявам се, че бих спасила, ако можех, но съм нямала такъв повод. А имам познати и добри приятели евреи - например Емил Коен, Роберт Леви, нашият финансов директор (който е и страхотен фотограф) и други.
И се впускам във фантазии. Емил се подхлъзва на леда, в този момент се появявам аз, подхващам го и го спасявам. Моис слиза от втория етаж с фотоапарата, спъва се, но насреща съм аз - спасявам и него, и хубавия му фотоапарат. Малко ми е трудно да си представя ситуация, в която спасявам Роберт, но примерно - за пореден път го спират за рутинна проверка поради "съмнителния" му вид (голяма брада и още по-голяма коса), искат да го арестуват, но точно тогава се появявам аз, обяснявам им какъв таралеж в... долното бельо си слагат, ако задържат интелектуалец от такава величина, и те се отказват.
Мечти... Но те не ми пречат да осъзнавам, че нищо не съм направила за българските евреи. Нещо повече - ситуациите, които ми идват в ума, се отнасят не до евреите в качеството им на евреи, а в качеството им на хора. Който и човек да видя да се подхлъзва на леда, ако имам възможност, ще го подхвана.
Пошегувах се за мечтите, разбира се. Няма как да мечтая, че на някого му се случва нещо опасно. Предпочитам всички да са добре и изобщо да не ми се налага да ги спасявам.
Важното обаче е друго. Имената и на Емил Коен, и на Роберт Леви, и на много други български евреи фигурират в едни списъци на "врагове на народа", които циркулират из нацистки и "патриотични" сайтове и форуми. В тях има имена не само на евреи, но евреите, обявени за "врагове на народа", са доста спрямо пренебрежително малкия им дял от българското население. Срещу всяко име има обяснение защо съответният човек е "враг на народа". Роберт например е обвинен, че е "поет и типичен дегенерат", пък и някакви неща си бил измислял за еврейската култура. За Емил са изписани още по-лоши работи, защото, освен евреин, си позволява лукса да бъде и правозащитник (а неонацистите мразят правозащитниците не по-малко, отколкото евреите, и ги включват в същите списъци).
Страшно е, че докато се бием в гърдите как "сме" спасили българските евреи, не се предприема нищо по отношение на хората, които под носа ни се опитват да "прочистят" България от тях. Антиеврейското говорене не изглежда особено нелегитимно. Имплицитно антисемитско съдържание присъства и в учебниците по история. Практикува се от парламентарно представени партии.
Нищо, което е още живо, не е веднъж завинаги спасено. Евреите в България също. И си мисля, че и днес трябва да ги спасяваме. С каквито възможности имаме да влияем върху общественото мнение, с обръщане на внимание върху проявите на нацизъм и антисемитизъм, с публичен натиск върху институциите, от които това зависи, да предприемат наличните в закона мерки.
И така, колко евреи спасихме? Ама лично, не исторически.
Аз не съм спасила нито един евреин. Надявам се, че бих спасила, ако можех, но съм нямала такъв повод. А имам познати и добри приятели евреи - например Емил Коен, Роберт Леви, нашият финансов директор (който е и страхотен фотограф) и други.
И се впускам във фантазии. Емил се подхлъзва на леда, в този момент се появявам аз, подхващам го и го спасявам. Моис слиза от втория етаж с фотоапарата, спъва се, но насреща съм аз - спасявам и него, и хубавия му фотоапарат. Малко ми е трудно да си представя ситуация, в която спасявам Роберт, но примерно - за пореден път го спират за рутинна проверка поради "съмнителния" му вид (голяма брада и още по-голяма коса), искат да го арестуват, но точно тогава се появявам аз, обяснявам им какъв таралеж в... долното бельо си слагат, ако задържат интелектуалец от такава величина, и те се отказват.
Мечти... Но те не ми пречат да осъзнавам, че нищо не съм направила за българските евреи. Нещо повече - ситуациите, които ми идват в ума, се отнасят не до евреите в качеството им на евреи, а в качеството им на хора. Който и човек да видя да се подхлъзва на леда, ако имам възможност, ще го подхвана.
Пошегувах се за мечтите, разбира се. Няма как да мечтая, че на някого му се случва нещо опасно. Предпочитам всички да са добре и изобщо да не ми се налага да ги спасявам.
Важното обаче е друго. Имената и на Емил Коен, и на Роберт Леви, и на много други български евреи фигурират в едни списъци на "врагове на народа", които циркулират из нацистки и "патриотични" сайтове и форуми. В тях има имена не само на евреи, но евреите, обявени за "врагове на народа", са доста спрямо пренебрежително малкия им дял от българското население. Срещу всяко име има обяснение защо съответният човек е "враг на народа". Роберт например е обвинен, че е "поет и типичен дегенерат", пък и някакви неща си бил измислял за еврейската култура. За Емил са изписани още по-лоши работи, защото, освен евреин, си позволява лукса да бъде и правозащитник (а неонацистите мразят правозащитниците не по-малко, отколкото евреите, и ги включват в същите списъци).
Страшно е, че докато се бием в гърдите как "сме" спасили българските евреи, не се предприема нищо по отношение на хората, които под носа ни се опитват да "прочистят" България от тях. Антиеврейското говорене не изглежда особено нелегитимно. Имплицитно антисемитско съдържание присъства и в учебниците по история. Практикува се от парламентарно представени партии.
Нищо, което е още живо, не е веднъж завинаги спасено. Евреите в България също. И си мисля, че и днес трябва да ги спасяваме. С каквито възможности имаме да влияем върху общественото мнение, с обръщане на внимание върху проявите на нацизъм и антисемитизъм, с публичен натиск върху институциите, от които това зависи, да предприемат наличните в закона мерки.
И така, колко евреи спасихме? Ама лично, не исторически.
by Svetla Encheva (noreply@blogger.com) at January 27, 2012 04:00 PM
42+1: Пътят към свободата. 40 години по-късно
Sympathy and trust abounding.
No more falsehoods or derisions,
Golding living dreams of visions.
Mystic crystal revalation,
And the mind's true liberation...
Из "Водолей"
На 17 октомври 1967 г. е премиерата на рок мюзикъла "Коса". Две години след това се появява прототипът на мрежата, която днес се нарича Интернет.
Поколението "Хикс", родено в онези времена, има само символично присъствие в живота на съвременна България. Голяма част от него беше прокудена от тука со кротце и со благо - да не пречи. Остатъкът отначало пя побългарени версии на хитове от мюзикъла, после се захвана да храни следващото поколение с чалга и друга ширпотреба.
Контракултурата отдавна е невъзможна, не само у нас. А пътят към истинското освобождаване на ума премина през наркотични трипове, политическа и комерсиална злоупотреба, ограбени човешки съдби и безброй погребани илюзии. Обаче точно него не успяха да го изорат и прекопаят. Пътят подмолно се вля в "информационната магистрала" и вече няма връщане назад.
Честит юбилей, хипита!
Ако четете този текст, значи сме на прав път.
[Илюстрацията е значително намалена репродукция на рекламен стикер.
Източник: hairthemusical.com]
Този текст е публикуван в първия блог на Борислав Борисов на 8 октомври 2007 г. Връщам го към живот го днес, на рождения му ден, защото Борислав се идентифицираше като "двоен водолей" и защото много обичаше мюзикъла "Коса", особено тази песен. Не си спомням кой е бил използваният от него рекламен стикер, но това беше единственият на посочения сайт.
Честит рожден ден, Боби, дано си щастлив там, в хипарската комуна, в която няма фалш и присмех, а любов, разбиране и истинско освобождение на ума!
by Svetla Encheva (noreply@blogger.com) at January 27, 2012 04:00 PM
JOURNEYS
Лондон - не вярвайте на глупости!
Наскоро попаднах на една статия, която обясняваше какъв бил Лондон - скъп, винаги е студено и дъждовно, храната лоша, хората ужасни и още един куп неща. Хубавото е, че голяма част от изписаните минуси не бяха верни и това мога да го кажа от опита си след 11 посещения на този уникален град. Днес, с тази статия, ще направя геройски опит да разоблича основните щуротии, които се пишат за Лондон:
Лондон е твърде скъп за средния турист.
Да, Лондон си е доста скъпичък, няма как да го отрека. Но… не единственият в класацията. Ами Ню Йорк, Сан Франциско, Берлин, Москва или който и да е друг голям град в света? Да не забравяме, че Лондон, а и другите градове, могат да бъдат посетени по два начина: по „ нормалния” начин, или по „евтиния” начин. Въпрос на възможности и избор!
За изборите сме говорили - ако имате финансите - скачате на първия самолет и поемате към Лондон. Ако сте с по-ограничени финанси, винаги можете да се възползвате от low-cost полетите от Пловдив, София и Варна и да си резервирате хотел, хостел или апартамент през някой от сайтовете, описани в тази статии: Как да си резервираме хотел на добра цена? или тази статия: Още един трик за евтино пътуване!
!!! Можете да постигнете добра цена, ако направите комбинирана резервация за полет и нощувки. Такива екстри предлагат e-dreams и още няколко други туристически портала!!!
!!! За разлика от София, или който и да е друг голям град в България, общественият транспорт в Лондон е много добре уреден. Автобусите са по-евтин избор от метрото, но с метрото е доста бързо.
!!! Музеи: в някои дни музеите са безплатни или с намалени такси.
Ако искате да разгледате Лондон, но бюджета ви е лимитиран, отделете време за планиране на вашето пътешествие и ще успеете да разгледате града на сравнително добра цена.
Винаги е студено, дъждовно и влажно.
Да, може и да вали като из ведро, но за всичките 11 пъти в които съм била в този град, само веднъж ме валя…сняг през март, но то се случва и тук така че….да говорим за постоянни облаци, дъжд или сняг, не е съвсем вярно. Истината е, че времето в Лондон, може да бъде и приятно, макар и не дотам топло. Освен това без всичката тази влага, какво ще правят прочутите зелени английски паркове?
!!! Все пак гледайте прогнозата за времето. Дори и през лятото си носете връхна дреха (макар че съм виждала лондончанки голи и боси посред март месец (е, и малко пияни).
Хората са дистанцирани /високомерни/ и много „английски”
Мммм да, почти мога да се съглася с това твърдение. Не мога да кажа, че се затичват към теб с широко разтворени ръце, но при всичките тези емигранти си е разбираемо. Обаче намирам, че е преувеличено и по принцип невярно, да се каже, че всички те са високомерни. Да приемем, че са малко повече резервирани. Имам приятели англичани, които са си доста приятни и дружелюбни.
Лондончани пият само чай
Всъщност, ще ви бъде доста трудно да откриете традиционния английски черен чай с мляко, извън Кенсингтън Гардънс и няколко други специализирани заведения. И тъй като сте свикнали с марките Коста, Кафе Неро и Старбакс – не се притеснявайте ще имате кафе на корем и на всяка крачка.
Англичаните са с развалени зъби
Никаква идея нямам дали е вярно или не. Не съм зъболекар и не съм преглеждала ничии английски зъби…
Английската храна е ужасна
Иска свикване на пържените картофки с оцет, но ако не ви допадат някои типични английски ястия, имате огромен избор от интернационални кухни. Лично на мен едно от любимите ми места за хапване в Лондон е Чайна таун - неземна китайска храна: печени патици, оризче, нудъли, традиционни сладки, салати, супи, неземно вкусен ориз и един куп други пикантни манджи. Спирам, започнах да слюноотделям.
!!!Лондон предлага всякакъв вид международна кухня. По трудно е да се намери fish and chips - риба с пържени картофи, увити в хартиена фуния – отколкото екзотичните индийски, тайландски, мексикански, фюжън и други кухни.
Ако си падате по здравословната храна, то такава можете да намерите на много места. Ако искате сами да си приготвяте храната можете да се възползвате от пазарите за месо, плодове и зеленчуци. Бороу маркет е най-големият пазар в Лондон.
Били ли сте в Лондон? А валя ли? Какво мислите за храната? Проверихте ли нечии зъби? Цените как са? Пишете ми какво е вашето мнение за този уникален град…внимателно, че ми е любимият!
Тази статия достигна до вас благодарение на комбинираните усилия на г-жа Ненова и моите скромни добавки!
by Laska Nenova (noreply@blogger.com) at January 27, 2012 04:00 PM
Мила Мила
Целувки
Миналата седмица ми хрумна да взема да пусна един пост със заглавие „Животът е…”, после „мъдро” да заключа, че: „Животът е това, което се случва! Няма универсални правила, освен правилото да го оставиш да се случва.” И, да! – „Да спираш насила естествени процеси на влюбване, разлюбване, порастване, остаряване, тъгуване, преодоляване… е невротично и тъпо! [...]
Позитивното - храна за душата
Добър ли си, колкото твоето куче?
 |
~ да започнеш деня си без кофеин...
Ако можеш...
~ да продължиш без стимуланти...
Ако можеш...
~ винаги да си весел и жизнерадостен, да не обръщаш внимание на болката, страданието и тревогите...
Ако можеш...
~ да устоиш на желанието си да се оплакваш на другите и да не им досаждаш с твоите проблеми...
Ако можеш...
~ да ядеш една и съща храна всеки ден и да бъдеш благодарен за това...
Ако можеш...
~ да разбереш, когато любимите ти хора са твърде заети и не им остава време за теб...
Ако можеш...
~ да си запушиш ушите за гневните думи на хората, които обичаш, когато нещата се объркат и те си го изкарват на теб, без ти да имаш някаква вина за това...
Ако можеш...
~ да приемаш критики и обвинения спокойно, без да се обиждаш и негодуваш...
Ако можеш...
~ да игнорираш ограниченото образование на своя приятел и никога да не го коригираш...
Ако можеш...
~ да се отнасяш към бедния си приятел по същия начин, както към богатия...
Ако можеш...
~ да се изправиш пред света без лъжи и измами...
Ако можеш...
~ да се справиш със стреса без лекарства и медицинска помощ...
Ако можеш...
~ да се отпуснеш без употреба на алкохол...
Ако можеш...
~ да заспиш без сънотворни...
Ако можеш...
~ да кажеш честно, че дълбоко в сърцето си ти нямаш предразсъдъци спрямо убежденията, цвета на кожата, религията, сексуалните предпочитания или политическите възгледи на другите...
Тогава Ти, приятелю мой,
си почти толкова добър,
колкото твоето куче!
Автор – Уинстън Чърчил
Превод на български – Melisa
*Забележка:
В руските източници този текст се разпространява като изказване на Уинстън Чърчил, но според Уикипедия няма доказателства, че действително Чърчил е авторът на забавния цитат. Съществуват и версии на английски, като при тях най-често срещаният вариант е със заглавие "Almost as Good As Your Dog" и се разпространява като "поема с неизвестен автор".
by noreply@blogger.com (Melisa) at January 27, 2012 11:23 AM
крокотак – блог
Сърца от прежда
Сърца, направени от прежда и разредено лепило Ц 200!
Правят се лесно, но малко бавно съхнат:)
Имате нужда от дебела прежда, лепило Ц 200 и целофан или друга найлонова подложка, върху която да направите сърцето и после лесно да отделите, когато изсъхне.
Нарежете на парчета прежда, дълга около 20-30 см и накиснете в съд с разреден лепило Ц 200 ( съотношение 1/3 -лепило /вода). Оформете с няколко парчета формата, която искате да има вашето сърце. Може да използвате различни цветове прежда. Гледайте отделните парченца добре да се допират едно към друго. След като направите рамката, започнете да поставяте произволно преждата, като се стремите да не излизате от нея.
След като сте готови с поставянето на преждата, добре притиснете сърцето отгоре и дори за няколко часа натиснете с твърд предмет. Оставете на топло, докато изсъхне и се втвърди….. но това отнема около 2-3 дена. Когато сърцето е напълно изсъхнало, то е твърдо и лесно отделя от целофана. Може да доукрасите с мъниста и пайети.
Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена
Риба в гювеч
Продукти за 4 порции:
4 едри рибни филета
3ч.ч. доматен сок
2 моркова
1ч.ч. сладка царевица
2 глави лук
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
щипка тарос /естрагон/
3с.л. зехтин
Приготвяне:
Лукът и морковите се почистват, измиват. Лукът се реже на полумесеци, а морковите на кръгове, с къдраво ножче. На дъното на гювеч се налива 1ч.ч. доматен сок. Слагат 2 рибни филета. Поръсват се със сол, червен пипер и тарос. Отгоре се полива пак 1ч.ч. доматен сок. Поръсва се лук, моркови и царевица. Покрива се с другите 2 рибни филета. Отгоре се полива третата чаша доматен сок и указаното количество мазнина. Поръсва се с подправки. Поливат се 1/2ч.ч. вода. Гювечът се похлупва. Ястието се пече на умерена фурна 30- 40 минути.
Egosiastic
Stripes mania
Outside is the most severe winter that ever happened in Sofia and I am thinking of sailor stripes. May be this is what I need now – to sail away, far in the south, to feel the sun on my skin and the sound of the splashing waves… 
Ok, I know I am dreaming!
ZARA sales was ideal for buying some basics like stripes for example. I don't have any. And now owing to this simple basic tops I'll be able to perform many and different interesting outfits. It will be great with blazers for an effortless chic, it will be great under sweaters and why not 2in1 with blue jeans. Or…well, I prefer to show it to you instead of talking about them
Мания по райета
Навън е най-лютата зима от години, а аз мисля за моряшки райета. Странно, нали!? Май ми дойде в повече снега, особено след Алпите. Може би се нуждая в момента да отплавам някъде на юг, да чувствам слънцето по кожата си и плясъка на вълните… Размечтах се!
Разпродажбите в ZARA бяха ценни от гледна точка на някои основни неща като блузки на райета, например, които напълно отсъстват от моя гардероб. И сега благодарение на тези обикновени блузи, ще мога да създам интересни и много на брой аутфити. Ще стоят страхотно със сако /днес съм точно по този начин облечена/, ще са супер под пуловер или пък да облека две наведнъж с дънки. Или пък….всъщност предпочитам да ви показвам аутфити, вместо да говоря за тях. Скоро.
Панаира на Vira
Време
Над всички царства и царе, и мъдреци, царува най-великият владетел – Времето, изгражда и руши държави и дворци, с една ръка дарява и отнема. Той ще отмие лошото, добро ще сътвори, ще сложи ред на царствата в делата, в ума човешки яснота ще въдвори, а може би и в чувствата в сърцата. Но не за [...]
Объркваща работа
Сутрешни неволи
Сутринта като си отворих зъркелите и се цопнах на компа ( естествено събудена аааа), ме посрещнаха две трети зимни пейзажи. Поради таз красота ми замръзнаха мо..., оф ф ф . Музата се сви и рече да си задействам байрака и да намеря нещо по така, щото ще замяза на стафида. Не на кикирида. Не бе е е, на сталакмит.Рекох и да почака и поне да погледне през стъклото. Но, тя ми се озъби, че ще видя стихчета на куковата зима през белия ръкав. Поради тая заплаха и отроних няколко Канарски охлювчета и малко Бахамски пясък. Само, че тя изгледа кръвнишки и рече, че блога ми ще замяза на ледников период през старата ера на нов етап. И не голи мъже, ами щял да мяза на бял сняг, който се топи като го погледнеш.
Кой не уважава музата си, нали.
Едно море в очите твои.
Нагорещеният пясък в ириси.
В тоз хамак да легна, като в своя.
На горещи устни да усещам мириса.
by noreply@blogger.com (Румяна Попова) at January 27, 2012 06:47 AM
January 26, 2012
One Krisi On the Web
Шорти на маргаритки за 724.33 лв
Трябва да признаем, че това не са никак лоши бели шорти на сини маргаритки и много биха отивали на примерно на 15 годишната ми племенница когато се разхожда в парка, ако на 15 години все още и се занимава с такива неща. От друга страна ASOS ми хвърлиха много изгодна сделка за тези къси панталонки, които са намалени с повече от 50%, за да сме по точни с 47,2 и сега струват 341,66лв, което прави първоначална цена от 724,33. Та, така – ако много настоявате и имате ужасна нужда от гащи на цената на един месечен наем, може да си ги купите тук
CC tin4e for One Krisi On The Web, 2012. |
няма коментари |
Post tags:
79 Ideas
Soft and Colorful Textile Inspiration ♥ Мек и цветен текстил
Get inspired by these rich colors presented by “Skona Hem”. I love how they are added using soft pillows, blankets and bedspreads. So which picture is your favorite: rust, turquoise, blue or the green?
Вдъхновете се от богатите цветове представени от шведското списание "Skona Hem". Много ми харесва как този колорит е постигнат чрез меките възглавнички, одеала и спално бельо. Коя е вашата любима снимка: ръждивата, тюркоазената, синята и зелената?
{ images: skona hem }
by Radostina ♥ 79ideas.org ♥ (noreply@blogger.com) at January 26, 2012 11:16 PM
Mariana's soul and mind
Нещо се случва...
Нещо се случва... дори и когато сме спрели и мислим за това, което е, което е било или е можело да бъде. Кои сме ние всъщност? – такива, каквито се усещаме или каквито другите ни виждат, или нито една от тези възможности. Има ли ни?
Температурата навън е престъпно висока, а аз се противопоставям на горещото време с мрачни мисли, тъмни дрехи и облачно настроение. Защо ли? – не знам защо, просто така, защото ме има, или защото ме няма. Когато те изкарат извън собствените ти коловози, към които така силно сам си се привързал нещо се случва. Разбираш, че има и нещо друго, нещо отвъд, нещо, което потапя ръце в дълбоките води на душата ти и се опитва да извади оттам самата теб. И ти, искаш или не, за малко се показваш, надничаш, поемаш глътка въздух и се сещаш, че живееш.
А после..., после обратно потапяш глава във водата, а сълзите си ги гълташ, макар да искат да се изтъркалят по лицето ти. Не ти се мисли, не ти се чувства, не ти се спи, не ти се съществува.
А всъщност... нещо се случва... дори и когато сме спрели и мислим за това, което е, което е било или е можело да бъде.
И е време да живеем. ( 2011 )
Температурата навън е престъпно висока, а аз се противопоставям на горещото време с мрачни мисли, тъмни дрехи и облачно настроение. Защо ли? – не знам защо, просто така, защото ме има, или защото ме няма. Когато те изкарат извън собствените ти коловози, към които така силно сам си се привързал нещо се случва. Разбираш, че има и нещо друго, нещо отвъд, нещо, което потапя ръце в дълбоките води на душата ти и се опитва да извади оттам самата теб. И ти, искаш или не, за малко се показваш, надничаш, поемаш глътка въздух и се сещаш, че живееш.
А после..., после обратно потапяш глава във водата, а сълзите си ги гълташ, макар да искат да се изтъркалят по лицето ти. Не ти се мисли, не ти се чувства, не ти се спи, не ти се съществува.
А всъщност... нещо се случва... дори и когато сме спрели и мислим за това, което е, което е било или е можело да бъде.
И е време да живеем. ( 2011 )
by noreply@blogger.com (Marianna) at January 26, 2012 08:15 PM
НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА
Булевардно грозен расизъм
 |
| Според главния редактор на "7 дни спорт" думата "чернилка" /Фотограф: Минко Чернев/ |
Едно забелязано расисткото заглавие от широката публика на първата страница във вестник "7 дни спорт" ("Новите в ЦСКА: Италианец, швед и две чернилки", 18.01/2012 год.) проговори...
Нащрек е и омбудсманът на България Константин Пенчев. Сезиран бе и главният прокурор Борис Велчев "за извършване на престъпление за подбуждане към дискриминация и омраза, основани на раса от журналисти на вестника".
Затова настояваха Българският хелзинкски комитет (БХК) и Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ). Неодобрително се изразиха и граждани в социалните мрежи...
"Не виждам нищо расистко в това заглавие. Тя ("чернилки") е неподходяща дума, защото е уличен жаргон, но тя не е обидна. – каза собственикът и главен редактор на в-к “7 дни спорт” Юлий Москов пред ТВ7.
Трябва да кажа съжалявам, че съм огорчил много хора с това заглавие на първа страница. Не съм искал, но наистина няма нищо расистко и никаква нетърпимост. То е съвсем случайно".
И "Златен скункс" от предаването по Би Ти Ви "Господари на ефира" получи Москов. Реакцията му бе потвърдителна, че не съжалява и категорично заяви, че това е “творчески пример за младите журналисти”.
През 2010 год. същият Москов сподели пред студенти на УНСС, че езикът в интернет форумите е ужасяващ и издава липсата на морал в младото поколение.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 |
| Расисткото заглавие на първа страница на "7 дни спорт" |
Но от тогава е изминало немалко време...
Как се пишат новини? Редно е да не се приемат определения като "чернилки" нормално в обществото. Читателят и гражданинът също са потърпевши от този акт в българската медия, освен обидата, която противостои на журналистическата етика, е явно и престъплението по чл. 162 (1) от Наказателния кодекс - подбуждане към дискриминация и омраза, основани на раса.
Сега чакаме позицията на институциите...
И докато чакаме, трябва да разграничим – стойностното журналистическо четиво по вестникарските щандове и репове от булевардното, интелектуалното скудомие и “евтините вестници” (penny press).
Расовата ненавист, ксенофобията и антисемитизма или други форми на ненавист, основани на нетолерантност, вкл. нетолерантност, дискриминация и враждебност срещу малцинствата в едно четиво са равносилни на онези булевардно русите четива – клюките, които сравняват читателя със земята.
Разбира се, присъдата е гражданска позиция и отговорност.
Огрубеният език, та той си е официален на улицата – нека си стои там. Но някакви правила подсказват, че в медиите този език е непорядъчен.
И този “знак на овчедушие” бележи цялата гилдия в десетката с безбройните примери за простотия в журналистическите текстове. Докато продължаваме да слушаме оглупяла реч и по ТВ.
Въпросът се разраства и не само заради безумното заглавие в “7 дни спорт”. Българската булевардна медия се излюпва всеки ден – грозно и цинично. Наблюдаваме ново изобретение в печата, ама не на Гутенберг! Страшно е!
Стоян Нешев
by Georgy Marchev (noreply@blogger.com) at January 26, 2012 08:00 PM
Помисли върху това
иска ми се да го бях писала аз…
Благодарение на Пламен Петров попаднах на едно страхотно стихотворение, което обаче е без автор. Никъде не мога да намеря кой го е писал…. а звучи така сякаш е от някой голям поет (бих казала известен, но в България известен не е гаранция за талантлив). Звучи ми като Камелия Кондова, Маргарита Петкова или дори една зряла [...]
LeeNeeAnn
Бяла тишина…
Сняг…
Тишина…
Съзерцание…
Размишление…
Има нещо магично в хубавия дебел бял сняг.
Няма как да не забавиш темпото.
Кара те да поспреш, да се поогледаш и да помълчиш.
Като помълчиш, започваш да чуваш по-добре – себе си и околните.
Като чуваш по-добре, започваш да разбираш по-добре – себе си и околните…
И да чувстваш по-добре…
Да обичаш повече…
И по-силно…
Снега.
И не само…
Има нещо магично в хубавия дебел бял сняг.
Галерия на усмивките
… миг.
“…Запомни как ме обичаш- беше прошепнала тя. Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде вътре в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.” (от тук) когато в съня си ме придърпва с една ръка към себе си и нежно целува крайчеца на рамото ми [...]
79 Ideas
Belgian Home in White and Grey ♥ Белгийски дом в сиво и бяло
I found this lovely home in Milk Magazine and I wanted to share it with you. I thought that probably you would like the old mirrors with pretty frames, or the floors (after those stylish floors from yesterday), and the wooden furniture of course. I really like the way how in that little bit greyish pictures there are added colorful textiles as an accent.
Тази чудесна къща открих в Milk Magazine и исках да ви я покажа. Предполагам, че много ще ви харесат старите огледала с красиви рамки, подовете (след вчерашната ни стилна тема :) ), дървените мебели. На мен специално много ми харесва как на фона на цялата тази леко сива обстановка е добавен цветен текстил като акцент.
{ images: milk magazine }
by Radostina ♥ 79ideas.org ♥ (noreply@blogger.com) at January 26, 2012 01:34 PM
От нищо нещо
Снежно почистване на дома
 |
| Снимка: kameno.com |
Но снега може да бъде полезен и в домакинството. В такова време баба ми събираше сняг в една кофа, разсипваше го по килимите и премиташе с него из всички стаи. По същия начин с мека четка се почистват и дамаските на диваните и столове. След тази процедура започва да ухае на чистота и свежест в цялата къща.
От нищо нещо, нали :)
От нищо нещо, нали :)
Рециклирайте, творете, забавлявайте се :)
by May Alex (noreply@blogger.com) at January 26, 2012 12:02 PM
Рамки за снимки
Гергана Кабаиванова е създател и главен редактор на сайта Органично и безплатно разпространяващото се списание със същото име. Един от малкото хора от познатите ми, за който безрезервно може да се каже, че живее устойчиво и в хармония с природата. Ето една идея, която сподели с всички нас за бърз, лесен и екологичен подарък за близките ни, който не само е практичен, но и забавен за приготовление (особено, ако имате и деца).
"Идеите във фотоконкурса „Моята Еко Коледа” ме вдъхновиха да подготвим собственоръчно изработени подаръци за най-близките ни хора. Така решихме да подарим специален фото-спомен на нашите две скъпи баби. Подготвихме две наистина много специални снимки за нас. На тях двамата ми сина са снимани на една и съща възраст, на един и същ стол за хранене. Мила гледка за бабите, които рядко виждат и двамата.
За двете баби направихме две различни рамки, за да се съобразим с вкусовете им. Едната рамка беше от кус-кус, боядисан с акрилни бои, а другата – омотана с конопено въже и вълна. Но и за двете използвахме основа от стар кашон (микровелпапе).
Най-напред от кашона разчертахме и изрязахме 2 комплекта гръб и рамка за снимките. След това залепихме снимките към лицевата страна на гърба на рамките. Дойде и съществената част – декорацията на самите рамки.
За кус-кусовата рамка използвахме много ситен кус-кус. Най-напред намазахме картона с лепило, след това посипахме равномерно кус-куса, притиснахме леко и оставихме да изсъхне до другия ден.
Боядисването на кус-кусовата рамка беше с акрилни гъсти, неразредени бои – червена и златна. Нанасяхме по повечко с леко докосване на четката и без много резки движения. Оставихме така да изсъхне още ден и на третата вечер залепихме рамката към гърба със снимките. Ефектът е шарен и весел – точно както го обича майка ми.
За да направим другата рамка, просто намотахме конопено въженце и прежда върху предварително намазаната с лепило картонена повърхност на рамката. Слагахме лепило участък по участък, за да се работи по-лесно и да не засъхва лепилото преди да сме стигнали с въженцето до него. Готовата омотана рамка залепихме за гърба веднага без да изчакваме да изсъхне. Така тя стана по-бързо от първата и се получи в много приятен естествен и изчистен стил.
С тези подаръци добре изненадахме нашите баби, а и големия ми син (на 5 год.) за първи път изпита истинската тръпка да подарява. Нямаше търпение да види реакциите им и се получи наистина вълнуващ момент. "
За двете баби направихме две различни рамки, за да се съобразим с вкусовете им. Едната рамка беше от кус-кус, боядисан с акрилни бои, а другата – омотана с конопено въже и вълна. Но и за двете използвахме основа от стар кашон (микровелпапе).
Най-напред от кашона разчертахме и изрязахме 2 комплекта гръб и рамка за снимките. След това залепихме снимките към лицевата страна на гърба на рамките. Дойде и съществената част – декорацията на самите рамки.
За кус-кусовата рамка използвахме много ситен кус-кус. Най-напред намазахме картона с лепило, след това посипахме равномерно кус-куса, притиснахме леко и оставихме да изсъхне до другия ден.
Боядисването на кус-кусовата рамка беше с акрилни гъсти, неразредени бои – червена и златна. Нанасяхме по повечко с леко докосване на четката и без много резки движения. Оставихме така да изсъхне още ден и на третата вечер залепихме рамката към гърба със снимките. Ефектът е шарен и весел – точно както го обича майка ми.
За да направим другата рамка, просто намотахме конопено въженце и прежда върху предварително намазаната с лепило картонена повърхност на рамката. Слагахме лепило участък по участък, за да се работи по-лесно и да не засъхва лепилото преди да сме стигнали с въженцето до него. Готовата омотана рамка залепихме за гърба веднага без да изчакваме да изсъхне. Така тя стана по-бързо от първата и се получи в много приятен естествен и изчистен стил.
С тези подаръци добре изненадахме нашите баби, а и големия ми син (на 5 год.) за първи път изпита истинската тръпка да подарява. Нямаше търпение да види реакциите им и се получи наистина вълнуващ момент. "
Рециклирайте, творете, забавлявайте се :)
by May Alex (noreply@blogger.com) at January 26, 2012 12:02 PM
Природни методи срещу комари
 |
| Снимка: movies.kngine.com |
Един от малкото негативи на летния сезон са хапещите насекоми, а особено неприятни са ухапванията от комарите. Може да заместим химичните методи в борбата с тях и лечението на сърбящите пъпки с природни методи. Ето някои от тях, ако знаете и други ще допълним заедно списъка :)
- саксийки с лавандула или само листа и цветове, разпръснати на различни места
- саксийки с босилек в близост до прозорци и врати, около леглото
- листа от пелин
- папрат
Срещу сърбеж след ухапване, натъркайте веднага мястото с някое от изброените:
- чесън
- кромид лук
- влажна захар
- солена вода
- разтворена с вода сода бикарбонат
- карамфилово масло
- сок от корени и листа магданоз
Един интересен и малко популярен факт в борбата с комарите е, че те никак не обичат витамин В1. Миризмата му не се усеща от хората, но комарите го надушват в кръвта и бягат от него като дявол от тамян. Така че през лятото консумирайте повече храни богати на витамин В1 - марули, домати, патладжан, спанак, оризови трици, слънчогледови семена, пшеничени кълнове и др.
Желая ви слънчево и красиво лято без досадни пъпки от комари!
Натурален спрей против комари от "Земя на заем"
Рециклирайте, творете, забавлявайте се :)
by May Alex (noreply@blogger.com) at January 26, 2012 12:02 PM
Mariana's soul and mind
Познавате ли ги...
Често разглеждам интернет страници, блогове и в това число - човешки съдби, а истината е, че попадам на какво ли е...
Но този откъс по-долу ми направи впечатление и ме накара да попитам сама себе си - Познавам ли ги и една от тях ли съм? - и ако е така какво още може да се направи, защото винаги може и още.
А ако вие ги познавате - поздравете ги..., ако сте част от тях - добре, че ви има, защото светът се нуждае от творци, мечтатели, Човеци...
От...
Хора с големи идеи и топли сърца…
Хора, които умеят да мечтаят…
Хора, в чиито очи се чете успех…
Хора, в чиито очи се чете живот. Такъв, какъвто трябва да е.
Хора, в чиито очи се чете любов - истинска, голяма, безусловна.
Хора, които независимо колко удара понасят, винаги намират сили да се изправят…
Хора, които помагат без да очакват в замяна.
Хора, които искат, знаят, могат…
Хора, които не раздават празни обещания...
Хора, които спазват обещанията, които поемат такива…
Хора, които могат да кажат "съжалявам, сгреших."
Хора, които могат да прощават.
Хора, които умеят да благодарят винаги.
Хора, които могат да слушат и да чуват, да гледат и да виждат.
Хора, които умеят да се поставят на мястото на човека отсреща.
Хора, които умеят да виждат и чужда гледна точка или поне се стараят да го направят.
Хора, които предпочитат истината пред лъжата, ако не винаги, то в повечето случаи.
Хора, които умеят да правят подаръци така, че да нямаш право да откажеш.
Хора, които разбират живота, доколкото живота може да бъде разбран.
Хора, които обичат изкуството. Дори не винаги да го разбират.
Хора, които умеят да пеят, защото музиката е магия.
Хора, които умеят да рисуват с думи. Думите са утеха.
Хора, които могат да рискуват.
Хора, които не подчиняват живота си на страх и "какво ако..."
Хора, които предпочитат действието пред бездействието.
Хора, които не смятат за необходимо да се съгласяват с всеки и всичко.
Хора, които имат мнение и ценности.
Хора, които умеят да се променят и да започват отначало, когато трябва.
Хора, които постигат целите си сами.
Хора, които сбъдват мечти на други хора.
Но този откъс по-долу ми направи впечатление и ме накара да попитам сама себе си - Познавам ли ги и една от тях ли съм? - и ако е така какво още може да се направи, защото винаги може и още.
А ако вие ги познавате - поздравете ги..., ако сте част от тях - добре, че ви има, защото светът се нуждае от творци, мечтатели, Човеци...
От...
Хора с големи идеи и топли сърца…
Хора, които умеят да мечтаят…
Хора, в чиито очи се чете успех…
Хора, в чиито очи се чете живот. Такъв, какъвто трябва да е.
Хора, в чиито очи се чете любов - истинска, голяма, безусловна.
Хора, които независимо колко удара понасят, винаги намират сили да се изправят…
Хора, които помагат без да очакват в замяна.
Хора, които искат, знаят, могат…
Хора, които не раздават празни обещания...
Хора, които спазват обещанията, които поемат такива…
Хора, които могат да кажат "съжалявам, сгреших."
Хора, които могат да прощават.
Хора, които умеят да благодарят винаги.
Хора, които могат да слушат и да чуват, да гледат и да виждат.
Хора, които умеят да се поставят на мястото на човека отсреща.
Хора, които умеят да виждат и чужда гледна точка или поне се стараят да го направят.
Хора, които предпочитат истината пред лъжата, ако не винаги, то в повечето случаи.
Хора, които умеят да правят подаръци така, че да нямаш право да откажеш.
Хора, които разбират живота, доколкото живота може да бъде разбран.
Хора, които обичат изкуството. Дори не винаги да го разбират.
Хора, които умеят да пеят, защото музиката е магия.
Хора, които умеят да рисуват с думи. Думите са утеха.
Хора, които могат да рискуват.
Хора, които не подчиняват живота си на страх и "какво ако..."
Хора, които предпочитат действието пред бездействието.
Хора, които не смятат за необходимо да се съгласяват с всеки и всичко.
Хора, които имат мнение и ценности.
Хора, които умеят да се променят и да започват отначало, когато трябва.
Хора, които постигат целите си сами.
Хора, които сбъдват мечти на други хора.
by noreply@blogger.com (Marianna) at January 26, 2012 11:32 AM
LaMartinia
H&M в България
Най-накрая H&M в България! Със сигурност вече повечето от вас са разбрали, че откриването на първия магазин ще бъде в The Mall на 10-ти март.
Вчера се състоя представяне на пролетната колекция в чисто новия PR showroom на марката. Цветовете - много бяло, свежи бонбонени, ярки плодови, дръзки комбинации. Материите - ефирни, нежни, метализирани, прозрачни, свободно обграждащи тялото. Кройките - семпли, изчистени, удобни, секси, с ретро полъх. Аксесоарите - акцентиращи, приковаващи погледа, обемни бижута, тънки кожени колани, чанти-плик, бели очила, платформи.
Свежо парти с представители на медиите и модната индустрия, стилисти, бивши и настоящи модели, модни блогъри, звезди. Чак се чудя какво правех аз там:-))Приятни хора в приятна обстановка.
Набелязала съм си това-онова, смятам досещате се. До 10-ти март!
by noreply@blogger.com (LaMartinia) at January 26, 2012 09:31 AM
Las recetas de Gaby
Моята Добуш торта
Продукти за блата : 3 яйца 150 г захар 0,100 л прясно мляко 1 пакетче амонячна сода 1 прах ванилия 60 г краве масло брашно Продукти за крема: 1 л прясно мляко 120 г брашно 200 г захар 60 г краве масло 2 яйца 1 прах ванилия Продукти за карамела: 120 г захар 3 с.л. [...]
Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена
Правоъгълни банички с извара, сирене и кашкавал
Продукти за тестото:
половин кубче мая
1 яйце
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. захар
2 1/2ч.ч. брашно
2ч.ч. топла вода
1ч.ч. стопена свинска мас
За плънката:
3 яйца
1/2ч.ч. извара
1ч.ч. сирене
1/2ч.ч. настърган кашкавал
Приготвяне:
Маята и захарта се стриват в купичка. Добавя се 3с.л. топла вода. Разбърква се да стане на гъста каша. Оставя се за 15 минути да се надигне. Брашното се пресява. В средата се прави кладенче. Чуква се едно яйце. Добавят се 2с.л. стопена свинска мас. Добавя се шупналата мая. Налива се 1ч.ч топла вода. Тестото се събира постепенно на топка. При необходимост се добавя още топла вода и брашно. Когато тестото се събере на топка се оставя настрани за 30 минути. Покрива се с кърпа. Помещението трябва да е топло за да втаса тестото. После се реже на 4 по- малки топки. Всяка се разточва на тънка кора. Маже се с мазнина. Сгъва се на 2, пак се маже и после на 4, след което пак се маже. Така се постъпва и с останалите топки. Оставят се настрана. В купа се чукват яйцата. Добавят се извара и натрошеното сирене и кашкавал. Обърква се. Взема се тава за печене. Маже се с мазнина. Разточва се първата кора. Поставя се в тавата. Маже се с плънка. Отгоре се слага втората разточена кора. Маже се плънка. Накрая третата. Отгоре се разпределя яйчена плънка. Реже се на правоъгълни парчета. По краищата се цвърва със загрята мазнина. Пече се на умерена фурна, 30- 40 минути. Още топла се покрива с кърпи. Поднася се топла.
